Омръзнало ли ти е да слушаш, че трябва да се обичаш и приемаш какъвто си?
Във всички книги за личностно развитие се говори, че това е едва ли не единственото, което трябва да направиш, за да оправиш живота си. Така казват и психолозите.
Но какво право има някой друг да ти казва, че не се обичаш? След като си добър човек, който никому нищо лошо не е сторил?! А точно обратното, правил е на хората само добрини?
Имам за теб интересна новост. Това, че си добър човек, не означава непременно, че си добър към себе си.
Знаеш ли, че повечето добри хора са всъщност добри към другите, докато към себе си са много изискващи и много трудно си прощават грешките? От това, че си добър човек, не следва, че си добър към себе си. Ето едно погрешно заключение още в началото.
Как да разбереш дали се обичаш или не?
На първо място, виж дали живееш живота си такъв, какъвто го искаш. Ако да, може да се каже, че си добър към себе си. Което не означава непременно, че си добър към другите. Но сега не говорим за тях.
Например, колко пъти днес постави себе си на второ място?
Два или три пъти? Или пет? А може би цял ден? Цял ден се оказва, че някой или нещо друго е по-важно от теб и за теб не остава ред. Да се надяваме, че утре няма да е така, или другата седмица, или може би в някой друг живот. Обикновено така става.
По-лошият вариант е, ако казваш: „А бе, аз не съм важен. Важни са децата, работата или нещо друго.“ Още по-лошо е, ако си мислиш: „Важни са другите, а аз мога всякак.“ Ето пример за добър човек, който е добър към другите, но не към себе си. Такива са повечето майки.
Не смея да попитам какво направи днес за себе си? С какво се възнагради за тежкия ден? Може би поне с похвала?
Сигурно този въпрос те дразни. Повечето този въпрос ги дразни ужасно, намират го за детински и несериозен. Ако и на теб ти изглежда такъв, повече от сигурно е, че не се харесваш. Ако се харесваше, въпросът щеше да ти прозвучи съвсем на място. „Да, днес не се похвалих, но утре ще го направя.“ Това е реакция на човек, който държи на себе си и на труда си. Човек със самоуважение.
Следователно, можеш да разбереш дали се обичаш или не единствено и само въз основа на твоите постъпки спрямо теб самия. Ако непрекъснато се пренебрегваш, независимо от повода и причината, можеш да си сигурен, че не се обичаш. Важно е как постъпваме към самите себе си, а не дали сме добри хора или не.
Защо е толкова важно да се обичаш и приемаш? Защото тогава отношението ти към другите ще бъде същото, каквото е и към теб. Ако се обичаш, ще можеш да обичаш и приемаш другите истински, без да си го налагаш, понеже това ти придава хубав ореол. Просто така ще ти идва отвътре. Добрите хора, които не обичат себе си, помагат на другите поради друга причина – защото така са възпитани или за да получат тяхното одобрение, понеже не могат да си го дадат сами.
Колкото и да не ти харесва да го чуеш, но никой не прави нищо безкористно в този живот. Винаги даваме, за да получим нещо в замяна – внимание, признание, усещане за принадлежност и приемане. В това няма нищо лошо. Нали такъв е законът за даването и получаването. Добрите хора много се страхуват да получават и предпочитат да дават. При тях балансът е нарушен.
Какво се случва, когато обичаш някого? Готов си да направиш за него всичко, за да се чувства добре. Дори и да не приема любовта ти, тя го грее и го кара да се чувства по особен начин. Когато едно дете е обичано, то процъфтява. Когато не е, то не е щастливо и не се развива добре.
Представи си какво би станало, ако в теб има една такава любов към самия теб, която отвътре те кара да грееш и процъфтяваш. Тогава усещането за живота е съвсем друго. Любовта към себе си поражда енергия, която се влива в живота ти и го преобразява.
Най-важната битка, която водим, е със самите себе си. Всичко се свежда до нея. Когато човек е в мир със себе си, той е в мир и със света. Това е единствената битка, която има смисъл да водим, и най-големият ни принос.
0 Коментара