„Всяка дума има последствие. Всяко мълчание също. Сартр
Често чувам да казват: „Премълчах си, макар че отвътре ми кипеше, но не исках да го обидя.“ Или „Не обичам да наранявам другите, предпочитам да си мълча, такъв съм си. “ Или: „Той не се ли сеща, че така не се прави? Аз ли трябва да му казвам?!“
Когато премълчаваме и не казваме на другия, че неговите думи или постъпки са ни ядосали, засегнали или обезпокоили по по-съществен начин, ние му подаваме противоречива обратна връзка. Мълчанието говори също толкова ясно, колкото и думите. И колкото и неприятно да е, мълчанието понякога е по-себеразкриващо от думите, с които можем да кажем едно, а да имаме предвид друго. Докато премълчаването може недвусмислено да изрази вътрешните ни опасения, например: „Това, което правиш, ме притеснява, но си мълча, понеже ме е страх да не изгубя благоразположението ти.“ Или „Това, което каза, силно ме засегна, но аз не обичам да се конфронтирам и няма да ти се противопоставя, за да запазя добрите отношения.“ Или „Поведението ти ми създава силен дискомфорт, но мога да понеса още.“
Това, което другият разбира съвсем ясно от премълчаването, е, че независимо че постъпката му се посреща с неодобрение, тя не е санкционирана по никакъв начин и следователно нищо не му пречи да продължава да се държи, както до момента. Той разбира, че може да продължи да прекрачва границите ни, понеже не сме му забранили това изрично, макар да не ни е приятно. От противоречивата обратна връзка той си взема онова, което му е изгодно на него, а не което ние мислим, че трябва да си вземе. Във взаимоотношенията винаги става дума за очертаване на граници, тоест кое позволяваме на другите и кое не. Другото съществено нещо е, че нашите партньори в проблемните взаимоотношения /служебни, лични, приятелски/ никога не мислят като нас и нямат нашия начин на поведение. Затова не можем да очакваме от тях да се държат така, както смятаме ние, че е редно, независимо че може да става дума за общоприета норма. /В това е смисълът да се учим едни други. Иначе какво може да научим от човек, който мисли и постъпва като нас?!/
От казаното дотук, мисля, става ясно колко погрешни сигнали подава премълчаването. Може би не точно погрешни, а по-скоро неизгодни за нас. Другото, което е много неизгодно за премълчаващия, е, че обикновено несподелянето на собствените мисли и чувства е стратегия, която той прилага дълго време и поставя издръжливостта си на сериозно изпитание. Постоянното отлагане на това да дадеш израз на чувствата и мнението си има акумулиращ ефект и в един момент на човек не му стигат силите да продължава да потиска себе си. Получава се както, когато парата отнася капака на чайника или на тенджерата под налягане. След последната капка, преляла чашата, човекът избухва и слага нещата на място, но за съжаление това обикновено води до допълнителни усложнения – емоционално прегряване, скандал, ултиматуми, прекъсване на отношенията. Пропуснат е моментът, в който в самото начало е било възможно нещата да се заявят ясно и да се положи правилен фундамент на отношенията. Доводът „да се мълчи, за да се запазят мирът и добрите отношения“ е много слаба брънка. Как да се запазят добри отношения, които не са добри поначало, а са за сметка на единия от партньорите?
Такова развитие може би е по-добрият вариант, като по никакъв начин не поощрявам разрешаването на ситуацията с конфликт. Но е по-добър вариант, понеже в крайна сметка човек изразява онова, което чувства и му тежи, и си носи последствията за начина, по който избира да го направи. По-лошият вариант е пасивната реакция, когато премълчаващият продължава да тъпче навътре цялото напрежение, неодобрение и агресия, която преживява към другия, без да й дава израз. Това рано или късно води до проблеми със здравето. Представете си силата на парата, която се е задействала в посока навътре, а не навън! Затова смятам, че в дългосрочен план това е по-лошият вариант, който можем да изберем.
Отношенията са сложно и деликатно нещо, но никога няма да сбъркаме, ако дадем на другия достатъчно ясно да разбере как може да постъпва спрямо нас и как не може. Ако направим това своевременно, без изчакване и отлагане, тогава има по-голям шанс да го направим балансирано, отколкото ако сме под въздействието на натрупано напрежение и яд. На първо време може да се започне с думите: „Когато правиш еди-какво си, аз се чувствам еди-как си.“ Първо, така поемате отговорност за чувствата си, вместо да ги загърбвате, и второ, отправяте покана към другия да мисли върху ситуацията. Никой не може да ви обвини за чувствата ви, но може да запомни за дълго някоя казана от вас дума, която е възприел като епитет или квалификация по свой адрес.
0 Коментара