Виртуалната реалност на тревожността

 „Ами ако ……………..?“

Защо тревожността е толкова завладяваща?

Защо не преминава, след като отмине „опасността“, а се премества на друг обект и става постоянна, неотменна част от живота ни?

Дотолкова неотменна, че човек живее в собствена виртуална реалност на тревоги, мъчителни опасения и негативни очаквания?

Страхът като базова емоция винаги възниква по определен повод и има за цел да ни предпази. Тревожността при страховата невроза се свързва с преживяването на страх по принцип. Ако човек преодолее притесненията си за едно нещо, впоследствие намира повод да се тревожи за друго.

Невротиците пребивават в почти постоянно състояние на негативни предчувствия, страхове и тревоги, което намира израз в телесни, емоционални, поведенчески и когнитивни симптоми и усещания /за по-подробно описание на тревожността виж тук/.

Може да се каже, че са просто по-страхливи, но това ще прозвучи като квалификация и няма да даде представа за мъчителността на състоянието или за причините, които го пораждат.

За да се преодолее тревожността е необходимо да се работи с всичките й проявления. Тук обаче искам да обърна повече внимание на  когнитивните симптоми, защото имат ключова роля.

Под когнитивни симптоми на тревожността се визират определен тип вярвания, убеждения, които човекът изповядва, съзнателно или не, по-често второто, или когнитивни грешки, които допуска.

Когато започнем работа с убежденията, които лежат в основата на тревожността, става ясно, че клиентът има някакви омаловажаващи разбирания за себе си от сорта „не ставам, не струвам, не се справям, не мога, не съм пълноценен“ и др. Такива вярвания за себе си пораждат силна неувереност и усещане за несигурност и незащитеност, които са в пряка връзка с тревожността.

Когнитивните грешки, от своя страна, представляват грешки в мисленето, при които се правят необосновани умозаключения. Например „Не се справих добре днес, следователно се провалих.“ Това е пример за генерализирано мислене, когато въз основа на единичен факт се прави обобщение. Все едно да кажем „Днес вали, следователно ще вали цяла година.“

Съществуват няколко вида когнитивни грешки, но един от тях е особено присъщ на тревожните хора, а именно склонността към катастрофизация.

Катастрофично мислене е налице, когато системно се предвижда само най-лошия вариант.

„Ами ако се случи най-лошото?“ е въпросът, който неизменно си задава невротикът и който го подлудява, защото той не умее да допуска, че е възможно нещата, за които се тревожи, да се развият благоприятно или неутрално.

Това е опасението, което го кара да предвижда най-лошия сценарий, да го превърта в ума си и да го преживява отново и отново, за да не го застигне неподготвен.

Ако страдаш от прекалена тревожност, си наясно, че това е много мъчително преживяване – да очакваш винаги най-лошото, да го търсиш във всяко нещо и да се готвиш за него.

Този въпрос вкарва човека в една измислена, виртуална реалност на страхове и тревоги, в която обаче тези емоции се преживяват съвсем реално в душата и тялото.

Виртуалната реалност, тоест онази реалност, която е в главите ни, често няма много общо с реалната реалност.

В контекста на тревожността тази мисъл носи освобождение.

Затова е много важно клиентът да се научи да не предвижда само най-лошото, а да започне да оценя реалността по-обективно, такава, каквато е в действителност, с всички минуси и плюсове, шансове за успех и неуспех. Това ще му помогне да излезе от порочния кръг, в който го е завъртяло катастрофичното мислене.

Ако до този момент не си се справил с тревожността, обади се или запиши час за сесия тук, за да работим индивидуално. Благодарение на методите на когнитивно-поведенческата терапия коригирането на когнитивните симптоми става сравнително бързо.