Паническите атаки са често срещано състояние днес. Напрегнатият начин на живот и високите изисквания, които си поставяме, са източник на постоянен стрес. Това е силно изтощаващо. Тази медитация ще ти помогне да преодоляваш по-лесно паниката и с времето да предотвратяваш паническите атаки.

Когато тялото е спокойно, умът също се успокоява, притихва като дете. …………. Но когато умът е неспокоен и изпълнен с тревожни мисли, тялото също се напряга. Това, което пречи най-много на тялото да се отпуска и релаксира, е тревожният ум. Нищо не напряга тялото толкова много, колкото тревожните мисли.

Сега ще дадеш малка задача на ума, който винаги е готов за действия. Представи си бойно поле, около теб се води битка, дрънчат оръжия, а ти си в центъра на събитията, облечен в доспехи, размахваш меч и се сражаваш безстрашно и неуморно. Отвсякъде прииждат вражески войници, и ти ги отблъсваш един след друг, един след друг, един след друг. Нямат край, една безкрайна колона от нападатели, които се целят в теб. Наблюдавай себе си в центъра на тази битка – изпълнен със сила и увереност, ти се бориш. Но постепенно умората надделява, движенията ти се забавят, все по-трудно и по-трудно отблъсваш нападателите. Усещаш ли нарастващата умора в тялото, силите намаляват, все по-трудно размахваш меча, все по-бавно предотвратяваш ударите. Враговете са безброй, прииждат отвсякъде, затъмняват хоризонта, отникъде не идва помощ. В теб се заражда страх, че няма да успееш, че ще надделеят, че този път няма изход наникъде……  Стоп кадър! Това е просто твоето въображение, което рисува картини, въображаеми картини на преувеличени опасности. Всеки път, когато изпитваш страх и паника, умът е нарисувал такава картина в твоето въображение, картина на преувеличена опасност, картина на твоето несправяне с въображаемите врагове, които нападат от всички страни.

Тревожният ум съзира въображаеми опасности в ежедневнието. Нашият ум е изпълнен с тревожни мисли почти непрекъснато. Мислим с тревога за всичко, дори за маловажни неща. Умът изпраща погрешни сигнали за тревога до тялото и то реагира мигновено, приготвя се за действие, мобилизира се да ни спасява. То е принудено да бъде в състояние на бойна готовност почти непрекъснато. Тревожният ум вижда опасност навсякъде и се паникьосва. Тогава паниката завладява и тялото.

Отпусни се отново и разгледай замръзналата картина. Напомня ли ти по някакъв начин на твоето ежедневие? Наистина ли си заобграден от опасности, които не спират да те връхлитат една след друга? Толкова ли е страшно положението? Или нещата са преувеличени? Отпусни се още и освободи породилото се напрежение, продължи да се отпускаш и да релаксираш.

Сега се синхронизирай с дишането си. За няколко секунди наблюдавай как вдишваш и издишваш– вдишване-издишване, вдишване-издишване. Дишането постепенно се успокоява, уталожва се ….. Дишането е свързано с нашите емоции. Когато сме напрегнати, то е плитко и накъсано, когато сме спокойни, то прилича на вълните на спящ океан – прииждане-оттегляне, вдишване-издишване, прииждане-оттегляне, вдишване-издишване. В дишането има нещо магическо и завладяващо. Наблюдавай дишането, докато се успокои и почувстваш как тялото се отпуска в неговия ритъм. Вдишване-издишване, вдишване-издишване.

В ритъма на дишането пусни вълна от релакс по тялото отдолу нагоре. Вдишване – и усети как вълната тръгва от краката, нагоре….., върви бавно по тялото и достига главата, издишване – вълната се стича от главата, надолу …… по торса и към краката. Отново – вдишване и вълната от релакс те залива догоре ……., издишване – вълната се оттича надолу по тялото ……., вдишване – вълна нагоре …….., издишване – вълна надолу……. Вълната от релакс отмива и разхлабва останалите възли от умора и напрежение, тя приижда нагоре по тялото ясна и бистра, с нежно докосване достига главата и се спуска надолу, отмивайки всичко ненужно.

Не ти ли се струва, че тялото се е вкопчило в стреса и напрегнатостта и не иска да ги пусне? Дотолкова е свикнало с тях, че му е непривично да бъде спокойно и релаксирано? Забелязал ли си как животните използват всеки един момент да се отпускат и почиват. Но във всеки един момент могат да се мобилизират за атака и скок, ако е необходимо. Те следват природния инстинкт и мъдростта на тялото. Тялото е по-мъдро от нас, една съвършена система, която се е развивала милиони години, която може да се самозарежда и самовъзстановява, стига да й позволим.

Тялото е отпуснато и релаксирано, а умът се рее, свободен и щастлив. Успокоеният ум степенува нещата по приоритет, отсява важното от неважното, отделя истинските от фалшивите опасности. Умът може да намери решение на всеки проблем, на всяка задача, но е необходимо да бъде хладен, балансиран и спокоен.

Сега умът и тялото си почиват в пълно бездействие. За ума е трудно да почива, затова не го принуждавай, остави го да ходи, където поиска, ти само го наблюдавай. Наблюдавай мислите, които се носят като птици или като облаци. Накъде се носят, връщат ли се, тръгват ли отново нанякъде? Бързо ли се движат или бавно? Остани в позицията на наблюдател, колкото може по-дълго. В тази позиция на наблюдател умът си почива най-добре. Мислите кръжат насам и натам, но не пораждат отзвук в тялото, защото сега умът си почива, бездейства. Сега той се възстановява и си връща способността за трезва преценка. Хладният ум мисли трезво, успокоява тялото. Тялото и умъ си почиват в пълен синхрон. Единственото движение е вълната от релакс, която приижда и се отдръпва, приижда и се отдръпва, като прилива и отлива в океана, спокойно, умиротворяващо, мощно движение, хилядолетен природен ритъм. Тревогите отстъпват назад, бледнеят, смаляват се. Прииждане-отдръпване, вдишване-издишване. Съзнанието се прояснява, виждаш нещата такива, каквито са, без преувеличения, без украса, без страх от миналото или за бъдещето. Тук и сега те изглеждат по друг начин, ти си в безопасност, ти си господар на положението. Отпускаш меча на вечната борба, хвърляш доспехите на земята, не е нужно да се бориш с въображаеми великани, създадени от тревожните мисли. Нужно е да прецениш нещата трезво и да намериш разумно решение.

Остани в това състояние на спокойна сила и увереност, колкото искаш. Когато си готов, отвори очи и се раздвижи полека, без да бързаш. Обърни глава надясно и наляво, раздвижи пръстите на ръцете и краката, протегни се и стани без резки движения.

Всеки път, когато усетиш, че тревогата отключва паника, кажи си „Стоп кадър!“, отпусни тялото и ума и разгледай замръзналата картина от позицията на наблюдател. Това ще ти помогне да прецениш по-трезво ситуацията, ще намали тревожността и ще ти даде възможност да реагираш по друг начин.

Категории: АНТИСТРЕС

0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *