Отговор – несъответстващата самооценка! Самооценката е начинът, по който мислим за себе си и се оценяваме сами. Често тя се разминава с реалните ни качества и способности. Традиционно повечето хора смятат, че не им достигат качества и умения, независимо че резултатите в ежедневието доказват обратното. Има и такива, които неоснователно вярват, че са по-добрите или най-добрите – за тях се казва, че имат завишена самооценка или необосновано високо самочувствие. В редки случаи самооценката е адекватна на начина, по който се представяме, или както се казва – „има самочувствие, но има и покритие“.
Самооценката представлява букет от вярвания за себе си, които се формират в детството и се затвърждават в следващите житейски периоди. Логично е някои от тях да са станали неефективни в периода на зрялата възраст. Но за съжаление, човешкото съзнание е устроено така, че в 90% от съзнателните ни избори и решения ни управляват нашите несъзнавани убеждения и травматичният ни опит. За травмите си помним достатъчно и се предпазваме, докато несъзнаваните убеждения се достигат по-трудно, макар че и на това човек може да се научи.
Какво представляват тези несъзнавани и неефективни убеждения? Например, ако в детството някой от родителите ти е бил критичен, може да си свикнал да мислиш за себе си неща като „Не ставам“, „Не съм достатъчно добър“, „Лош съм“, „Не се справям“. И тъй като всичко в живота се стреми към равновесие, когато пораснеш, ще правиш всичко възможно, за да компенсираш това вярване с непрекъснато себедоказване, поток от успехи и преодоляване на върхове, една, две, три магистратури, изобщо стремеж да бъдеш най-добрият, за да опровергаеш това вярване и да заслужиш отново и отново одобрението на критичния родител.
Когато някой в твоето сегашно обкръжение се държи като критичния родител и не пести недоволството си, той натиска в теб точно този бутон, който отговаря за „лош съм, не се справям, не съм достатъчно добър.“ Всяко такова обезценяващо вярване за себе си е съпроводено от неприятно преживяване на отхвърляне, каквото си преживявал като дете. Винаги когато те критикуват, ти преживяваш детската емоция на срам, страх, вина и т.н. Както детето се е чувствало пренебрегнато, недооценено и недостатъчно обичано от родителя, така и ти, като възрастен, без да искаш се чувстваш точно като малкото дете – пренебрегнат, недооценен и отхвърлен. Критиката задейства старите емоции и особено вината, че не си направил всичко по силите си. Защото за детето родителят е бог, върховната инстанция! Ако бог не е доволен, кой е виновен – само детето и никой друг!
Каквото и да си преживял в детството, то се е случило отдавна и днес разполагаш с други възможности, за да поправиш нещата.
На първо място е необходимо да дадеш адекватна оценка на направеното от теб. Например, ако те критикуват в работата, да прецениш дали си направил това, което се изисква от теб, или си направил повече, или по-малко. Ако те критикуват във връзката ти, прецени дали партньорът ти има обективни основания да е недоволен.
Второ, ако си опитал всичко, за да заслужиш одобрение, но критиката продължава, замислѝ се дали критикуващият няма някакви скрити мотиви. Това важи за всяка ситуация на перманентно критикуване, в работата, в къщи, с приятелите. Ако си се постарал да угодиш на партньора, ако го обгрижваш и проявяваш според теб достатъчно внимание, но той продължава да е недоволен, със сигурност причината за критикуването има някаква скрита цел. Струва си да помислиш!
Трето, след като си направил равносметка на критиката и си установил, че обективно другият няма за какво да бъде недоволен, добре е да му кажеш какво мислиш по въпроса. По този начин ще излезеш от позицията на малкото дете, което се чувства виновно, понеже не е отговорило на очакванията на родителя, и ще заемеш позицията на възрастния, какъвто си! В света на възрастните отношенията са регламентирани от социума, от общоприетите норми, от традициите. Например, за да получаваш такава заплата, трябва да вършиш това и това; за да си приятел с някого, трябва да се държиш така и така; за да имаш успешна връзка, е необходимо да полагаш такива и такива грижи. Докато в света на децата нещата са много прости – мама/татко ме обича или мама/татко не ме обича. Ако мама не е доволна, значи съм виновен аз! Но ти вече не си дете и разполагаш със средства да изясниш нещата и да ги промениш, ако не те устройват. Така че говорѝ, непременно говорѝ и изяснявай с другия защо е толкова недоволен! Но говори конкретно, с факти и цифри, ако трябва. Ще откриеш интересни неща, и за него, и за себе си.
Четвърто, ако в крайна сметка установиш, че причините за критиката нямат нищо общо с твоето представяне, непременно се фокусирай върху силните си страни. За да си уязвим към критика, значи твоята оценка за теб самия е ниска или несъответства на реалността. Точно това използват несъзнателно другите, за да се доказват за твоя сметка. Критиката е вид апел към теб самия да се замислиш дали не си се втренчил прекалено в твоите несъвършенства и не игнорираш силните си качества и преимущества. Непременно направѝ списък на силните си страни в конкретната ситуация или по принцип и го чети всеки ден, за да свикнеш да ги забелязваш. Допълвай списъка, когато откриеш в себе си нещо ново, което ти харесва.
Пътят към опознаването на себе си може да е болезнен, но винаги е в твоя полза. Това е единственият път, където печалбата е сигурна, не само за теб, но и за хората около теб. Манипулаторите ще отидат да тормозят някой друг, а тези, които те обичат, но не умеят да го показват, може би най-после ще се научат да го правят така, че и на двама ви да е приятно.
Ако тази статия ти е харесала, постави „лайк” или я препрати на други, на които може да бъде полезна. Ще се радвам да споделиш мнението си в коментарите! Ако искаш да запишеш час, за да поговорим, обади ми се на телефон 0896 72 92 39 или на имейл: irenslavkova@gmail.com.
0 Коментара