
Когато сме в отношения с друг човек, ние непрекъснато обменяме някакви неща – материални и нематериални. Даваме внимание, любов, подкрепа, финанси, съдействие, за да получим същото или друго, от което се нуждаем.
Добрият обмен е в основата на добрите взаимоотношения.
И много често точно тук, в процеса на даване и получаване, се наблюдава неравновесие, явен дисбаланс.
Единият партньор открай време дава повече. Обикновено това е онзи, който е инвестирал повече във връзката, по-влюбеният може би. Но не е задължително да е така.
Единият просто е свикнал да дава в живота повече, отколкото да приема. И това може да се види не само вкъщи, но и на работа, и в отношенията с приятелите също.
Има хора, които „обичат да дават“ по собствените им думи, понеже са „такива по рождение“, „обичат да се грижат за другите“. А когато ги попиташ какво очакват да получат насреща, отговарят скромно „Ами нищо“.
Дали е така? Дали наистина не очакват нищо?
Когато в сесия обсъждаме този взаимообмен с клиенти, които обичат повече да дават, се изяснява, че след години на неравностойно даване и на получаване на някакви „трохи“, образно казано, тези хора се чувстват обидени и онеправдани. И имат пълното право да се чувстват точно така.
Защо, по дяволите, единият да дава повече, а другият да взема с шепи години наред?
Става ясно, че хората са натрупали огромно недоволство и не искат това да продължава.
На следващия въпрос „А защо не си кажеш?“ обикновено отговорът е „Не мога, не знам как, не ми е удобно да искам нещо за себе си.“ И нещата се изясняват съвсем.
Не че тези хора не искат нещо насреща за всичките неща, които дават във връзката си, ами ги е срам да си поискат и за по-лесно твърдят, че не очакват нищо.
Какво се случва, когато единият дава повече и не умее да поиска и да приеме същото за себе си? Нарушава се обменът, това е ясно. От нарушения обмен следствията са три:
Първо, повече даващият се изтощава и става все по-недоволен.

Второ, повече получаващият се корумпира, така да се каже, разваля се, научава се на лоши работи – да бъде егоист, да смята, че другият му е длъжен по подразбиране, което води до незряла и инфантилна позиция в отношенията.
Трето, вместо да се развива връзка на равнопоставен обмен, се получават нещо като родителско-детски отношения. Единият партньор е в ролята на всеотдаен родител, а другият – на отглеждан син или дъщеря. А от това нищо добро не може да произлезе.
В отношенията си е необходимо да получаваме толкова, колкото и даваме, понякога може с мъничко превишение, но принципно трябва да има равновесие.
Защото с времето пренебрегването на себе си започва да се проявява в скрито недоволство, потъпкан гняв, кисело настроение, скандали и заболявания.
Ако разпознаваш себе си тук, изобщо не се съмнявай, че в нещо си се пренебрегвал прекалено дълго и прекалено много, поради което не се чувстваш добре в тези отношения.
Ако даваш повече, без да очакваш много, бъди сигурен, че не умееш да искаш неща за себе си, а не че не ги искаш. Няма такъв човек, който да иска да дава, без да получава насреща.
Научи се да си искаш, да си казваш от какво имаш нужда!

Това не е толкова страшно и може да останеш приятно изненадан от реакцията на другия. Може би и на него му е омръзнало да го третират като непълнолетен тийнейджър. Дори и да има изгоди от това, никога не е късно да порасне и да заеме мястото, което му съответства на този житейски етап! В зрелостта има не само отговорности, но и много сила, мъдрост и удовлетворение.
Ако написаното ти допада, сподели го с приятели! Ако пък не можеш да се справиш сам, запиши час за сесия тук, за да работим индивидуално!
0 Коментара