На първо място, за да разберем що е генерализирано тревожно разстройство, трябва да направим разграничение между тревожност и страх.
Страхът е базова емоция, чиято функция е да сигнализира за опасност и да ни подготви за ответна реакция /“бий се или бягай“/. Той се появява винаги по конкретен повод и има за цел да ни предпази от конкретна заплаха. От страха имаме голяма полза, понеже може да ни спаси живота.
За разлика от него тревожността е емоция, която е породена от неясна и неопределена заплаха. Тоест „заплаха“ от сорта на „Какво ще стане, ако….? За това ще обясня по-долу. Но при тревожността нямаме конкретна заплаха, а предполагаема.
Тревожността се проявява в четири посоки:
– телесни прояви – ускорен пулс, затруднено вдишване, изпотяване, отмаляване, тремор;
– емоции – безпокойство, нервност, напрежение;
– поведение – бурна реакция или забавена реакция на стимула, компулсии, избягване;
– когнитивни симптоми – вярвания от типа „няма да се справя“, „ще се проваля“ и т.н.
Когато тревожността пречи на нормалния живот е налице тревожно разстройство. Но докато при фобиите /страх от животни, височини, летене със самолет, клаустрофобия, агорафобия, социална фобия/ тревожността се проявява във връзка с определени обекти или обстоятелства, то при паническото разстройство и генерализираната тревожност тя се явява състояние.
При генерализираното тревожно разстройство, което се нарича още „страхова невроза“, тревожността е почти постоянна. Тук отсъстват пристъпите на силна уплаха, които са характерни за паническото разстройство, обаче е налице постоянен и неопределен страх, който не се влияе от обстоятелствата.
Тоест, човек непрекъснато си намира поводи за безпокойство и ако спре да се притеснява за едно, скоро вниманието му се прехвърля върху друго и страхът започва отначало.
Важно е да знаеш, че тревожният човек винаги се фокусира върху негативната интерпретация на събитията. От всички възможни варианти той предвижда най-лошия и това го държи в постоянно напрежение. Това са буквално черногледи хора, но не толкова поради песимизъм или липса на борбеност, а поради това, че им е трудно да допуснат, че съществува алтернативен, не толкова заплашителен сценарий. Така е устроено мисленето им.
Най-мъчителното им преживяване е свързано с неопределеността на бъдещето.
Невротикът не е в състояние да се довери на течението на живота и да остави нещата да се случват, без да ги дирижира. Тъй като се страхува по принцип, неясното бъдеще му изглежда особено заплашително и той се опитва да се подготви, да го планира, да предвиди най-малките детайли, за да не бъде изненадан.
Това са силно контролиращи хора, които могат да стигнат до срив, ако бъдещето не се развие по техния план. Впрочем както обикновено се случва.
За да се подготвят за „опасността“, те я предвиждат в най-лошия вариант и я преживяват предварително в ума си, но това не ги прави по-подготвени, а ги изнервя и изтощава до степен, в която стават неспособни да контролират страховете и притесненията си.
Тревожните хора живеят в миналото, като се страхуват и съжаляват за случилото се, и в бъдещето, като се страхуват преживяното да не се повтори.
На тях им е непознато какво означава да живееш „тук и сега“ и да се наслаждаваш на момента. Затова едно от най-важните умения, които се налага да усвоят, е да се научат да ценят и живеят в настоящето, където не ги заплашва нищо, което се е случило или може евентуално да се случи. Това силно облекчава тревожното напрежение.
Кои са обичайните симптоми, с които се свързва генерализираното тревожно разстройство?
– лесна уморяемост
– затруднена концентрация
– раздразнителност
– безпокойство или усещане за безизходица
– мускулно напрежение и нарушения на съня като трудно заспиване или недостатъчен сън като време и пълноценност.
Тялото се намира в постоянен стрес поради преживяването на преувеличени поводи за тревога, като с времето състоянието хронифицира.
Причините за формирането на тревожна реакция може да са различни, но обикновено се свързват с онаследен родителски модел на тревожност, свръхопека от страна на родителите, които в желанието си да предпазят детето, му внушават идеята за опасностите, с които е пълен светът, стресови травматични събития, несигурна привързаност в детството.
След всичко казано, колкото и страшно да си се почувствал, знай, че това не е присъда. По никакъв начин не е.
Тревожността е начин на мислене, а всеки начин на мислене е навик, който може да бъде променен.
Когнитивно-поведенческата терапия е особено успешна в коригирането на непродуктивните мисловни модели. Заедно можем да да идентифицираме онези вярвания, които лежат в основата на тревожната ти реакция, и да работим с тях, за да се научиш да оценяваш света по адекватен, а не по заплашителен начин.
На по-следващ етап можем да работим върху самооценката ти. Хората, които са склонни да се тревожат прекалено, обикновено имат ниска самооценка и лошо самочувствие, което ги кара да се чувстват много по-несигурни.
Ако до този момент не си се справил с тревожността, обади се или запиши час за сесия тук, за да работим индивидуално.
.