Една важна причина, поради която куца самочувствието

Причините за ниското самочувствие не са една или две. Но знаеш ли, че те могат да се сведат до нещо много простичко – сравнение с другите, като това сравнение никога не е в твоя полза?!

Когато с някой клиент започнем работа по самооценката, винаги се оказва, че има обезценяващи вярвания за себе си, които го карат да поставя собствените си способности под съмнение, а себе си – след другите.

Не смятам, че човек може да се справи сам с такива вярвания, защото това е дълбинна работа. Най-малкото не може да се справи достатъчно ефективно и трайно. Но когато те се идентифицират и се поставят под съмнение, промяната тръгва бързо.

Някои възприемат лесно новата гледна точка, на други им е нужно повече време, за да преодолеят себекритичното отношение, което е набито в съзнанието им от детството. Нужно е немного време и системна работа, за да се научи клиентът да се оценява по нов начин, който е противоположен на стария му навик да се подценява.

Но винаги при тази работа излиза наяве нещо много интересно, направо абсурдно.

Хората, които се подценяват, не си дават сметка за истинските си способности, понякога до такава степен, че просто са в неведение в какво са по-добри от другите, в какво се справят по-успешно, също така че в сравнение с другите са по-старателни, по-организирани или по-работливи, и че вършат огромно количество работа за разлика от колегите си.

Човек оставя с впечатление, че са те слепи за добрите си качества и силните си страни, дотолкова системно не ги забелязват или ги омаловажават. Техните обезценяващи вярвания за себе си ги карат да игнорират силните си страни, така че „слепи“ е точната дума.  

Обикновено такива хора са мечтата на работодателя поради три причини:

Първо, те работят много, за да се докажат.

Второ, те се обучават бързо, понеже са развили това си качество в огромна степен.

Трето, поради това че се подценяват, тях ги използват много лесно.

С други думи, интелигентни, възприемчиви и много работещи плюс неумеещи да се отстояват и да искат за себе си. Всичко това ги превръща в идеалния работник, който ще работи много и никога няма да поиска нещо открито /не че не искат признание и повишение/.

Друг е въпросът дали на тях това им харесва. Разбира се, че не и това ги кара да се обърнат към психолог и да разберат защо ги използват и как да коригират ниското си самочувствие.

Ако се откриваш в горното описание или ако имаш ниско самочувствие, като начало можеш да направиш следното:

Дай си сметка в какво си добър и после – в какво си по-добър от другите!

С други думи, започни да се сравняваш с околните, но в своя полза. Макар че няма да го направиш много обективно, нищо не пречи да опиташ.

Сравнявай се всеки ден и записвай в какво си по-добър, а след това търси доказателство за това. Може би на теб обичат да възлагат повече работа? Дай си сметка защо – например, защото работиш повече, защото я вършиш по-качествено или защото си по-компетентен и никога няма да се издъниш. За да си по-обективен в преценката, поискай мнението на близки, приятели или колеги – какво мислят за теб и как според тях се справяш. Ако техните мнения и твоите изводи съвпаднат, можеш да ги приемеш за доказателство, че наистина си по-добър, по-работлив или по-способен и следователно, наистина се подценяваш.

Самоподценяването е като тънка непрогледна мъгла и не може да се разкъса от първия път. Но ако полагаш системни усилия, с времето ще започнеш да забелязваш нещата по различен начин. Дотолкова по-различен, че ще се чудиш защо си бил толкова „сляп“ за способностите си.

Постепенно ще „прогледнеш“ за положителните си страни и „мъглата“ ще се разнесе.

Но както казах, нужни са усилия и търпение. Старият навик се преодолява, като се изгради нов.

Ако написаното ти е харесало, постави лайк или сподели с приятели. Ако не можеш да се справиш сам, запиши час тук, за да работим индивидуално.