„Дай да оправя твоя живот, като не можах да оправя моя.“ – народна мъдрост
Ако чуваш понякога тази крилата фраза, знаеш, че тя е най-последното нещо, което ти се иска да чуеш в определен момент. Когато нещата не се развиват според плановете или когато на всяка крачка се натъкваш на пречки, многозначителното „Аз нали ти казах!“ те кара да се чувстваш още по-мизерно.
Каква житейска мъдрост се влага най-често в „Аз нали ти казах!“? Да разгледаме някои идеи:
– „Виж, че не ти се получава, защото не го правиш правилно. Нали ти казах, че е най-добре да се направи ето така! Защото така го правят хората!“ Да се разбира: „Не го правиш като хората и както е прието да се прави! Различен си и кой ти дава право на това!“ Ако собственикът на фразата е добронамерен, може да се подразбира: „Да се отличаваш от тълпата е опасно!“ Ако не е толкова добронамерен, по-добре разбирай като: „Ей, различния, я да те видим какво можеш, като си толкова сербез!“
Друга идея:
– „Нали ти казвах, че първо трябва да завършиш и после да си намериш хубава, платена работа, вместо да работиш днес едно, утре друго, за да разбереш какво искаш! Ама като не слушаш, ще си скубеш косите!“ Дълбоката житейска мъдрост, която се подразбира тук, е: „Хубавото на коловозите е, че са утъпкан път. Няма значение дали е път към щастието или към депресията!“
Трета идея:
– „Нали ти казах да ме слушаш, понеже съм врял и кипял в тези работи.“ Да се подразбира: „Много си зелен, за да имаш собствено мнение. Кой ти дава право да грешиш?! Кой изобщо ти дава право да опитваш?!“
И още много други. Ако след така направения анализ резюмираме, се оказва, че тази прословута фраза „Аз нали ти казах!“, произнесена в сюблимния момент на твоя неуспех или, не дай си боже, на пълния ти провал, носи следното ключово послание: „Млад си /но може и да не си, толкова по-зле/ и си глупав. Затова няма нужда да мислиш, защото аз мога да мисля вместо теб и със сигурност го правя по-добре. Не се напрягай и дай път на по-умните!“
Ако си схванал правилно отправеното послание, би трябвало да отпуснеш юмруци и да се благодариш, че има по-умни хора на този свят, които ползват главата си не само за височина. Но защо ли в теб остава да тлее едно напрежение и неохота да им дадеш преднина? Дали не изпитваш съмнение, че знаят по-добре от теб. Дай да видим тогава!
Ако внимателно анализираш как се изявяват в живота, съмнявам се, че ще откриеш някакви кой знае какви постижения. Сигурно има неща, в които са се изявили по-добре, но чак толкова, че да имат право да ти кажат „Аз нали ти казах!“…… Нито са Стив Джобс, нито Марк Зукърбърг, нито Джеф Безос. А пък последните едва ли са се вслушвали в мъдрости от този род, когато са правели главозамайващите си кариери. И слава богу, защото нямаше да се отличават с нищо от сивата маса. Виж, ако Стив Джобс ти беше казал: „Ех, Пешо, аз нали ти казвах…………….“ щеше да е по-различно, нали! Защото Стив Джобс си е една легенда на нашето време! Друг е въпросът, че той сигурно не би си позволил да ти каже такова нещо. Да ти отнеме свободата да грешиш и отново да опитваш. Защото хора като него най-добре знаят стойността на грешките, на собствените грешки!
Така че си прав да изпитваш съмнения, че човекът, който ти казва „Аз нали ти казах!“, няма какво да ти предложи освен собствения си ограничен опит и сигурността на „така правят всички“. Едва ли може да те научи на нещо повече от това да се боиш да опитваш и да бъркаш, да се отказваш от мечтите си, за да заложиш на сигурното и да потиснеш стремежа си да откриваш нещата по своя начин.
Колко тъжно! Няма никакво съмнение в това, че този човек е чувал тази фраза от някой друг, при това достатъчно много пъти, за да се научи да се страхува. Да се страхува да бъде различен, погрешен, себе си. Колко тъжно наистина! Но още по-тъжно е, че се стреми да оправи твоя живот, вместо да оправи собствения си!
0 Коментара