Тук ще резюмирам признаците, по които можеш да разпознаеш нарцисиста до себе си, като той може да е както твоят партньор, така и родител, приятел или колега.
И отново напомням, че обсъждаме нарцисизма в неговите зловредни проявления като силно изразени нарцистични акцентуации, представляващи обострени особености в характера, и най-вече и преди всичко – нарцистичното личностово разстройство.
Съществува едно практическо правило, което може да ви помогне да се усъмните, че си имате работа с нарцисист и съответно да потърсите информация по темата и да обсъдите нещата с някого, който може да потвърди или отхвърли предположението ви.
Става дума за начина, по който се чувствате. Има нещо много характерно в начина, по който хората се чувстват при постоянен контакт с нарцисист. На практика те се чувстват еднакво и имат сходни преживявания.
Кое е най-характерното за този начин:
1/ Обезценяване, което поддържа у партньора постоянно усещане за нищожност
Вие сте обект на постоянно обезценяване от страна на нарцистичния партньор, който не пропуска възможността да ви напомня, че не се справяте добре, че е можело да се направи по друг начин и че той винаги би го направил по-добре от вас. Обезценяването може да протича открито, с явни нападки, негативни квалификации и лепене на етикети, което естествено се разпознава лесно. Но често протича и незабележимо, с много фина манипулация. Уж тръгва да ви хвали, а после вмъква някоя хаплива забележка, която ви разваля настроението. Съответно вие, ако сте склонни да се самозаблуждавате и да вярвате безкритично в доброто у другия, по-скоро ще се усъмните в себе си, че вие не сте го разбрали и че той едва ли е имал това предвид. Тоест ще го оправдаете, понеже това го умеете добре.
Към това се прибавят и постоянните изисквания, които нарцисът има към вас и които според него ако изпълнявате, вашите отношения ще бъдат наред. Това е велика заблуда поради факта, че неговите изисквания са безкрайни и не подлежат на удовлетворение. Те са част от неговия инструментариум да удря по самочувствието ви.
Партньорът на един нарцис не получава признание и подкрепа. Може да му осигуряват финансова обезпеченост в семейството, но не и зачитане и чисто човешка подкрепа. Затова потребността, която се оказва най-застрашена в отношенията с нарцистичен партньор, е човешката потребност от уважение и признание, които поддържат съответно и нашето самоуважение.
2/ Вменяване на вина, което поддържа у партньора чувство на постоянна вина и/или срам
Посредством постоянното критикуване и неодобрение, което демонстрира с цел да ви принизи, нарцистичният партньор ви вменява постоянно чувството за вина и срам. От една страна, той може да ви кара да се чувствате виновни, понеже според него не се представяте на висота, с което мачка и без това ниската ви самооценка. Нека не забравяме, че целта му е да се почувства значим на ваш гръб.
Но особено драстично е, когато нарцисът проектира върху вас собствените си недостатъци. Ако на него не му се работи, ще обвини вас, че сте мързеливи. Ако е направил грешка, ще каже, че вие сте виновни той да сбърка, забрави или пропусне нещо, като по този начин ви приписва отговорността за собственото си поведение и ви обвинява за нещата, които той прави.
Проекцията е вид психична защита, когато приписваме на някой друг съдържания от нашето собствено несъзнавано, които не харесваме. Всички проектираме, но нарцисистът прави това по особено фрапантен начин, който обърква партньора и често го оставя без думи. Човек изпитва особено безсилие пред лицето на такава арогантност и нахалство и тук е моментът да осъзнаете, че проблем имате не вие, а партньорът срещу вас. Като знаете, че нарцисът ви приписва собствените си качества, защото изпитва патологичен срам от своите недостатъци и се опитва всячески да ги отрече, вие ще различавате по-лесно манипулациите му и няма да допускате те да ви нараняват толкова дълбоко.
3/ Безсилие пред нарцистичната манипулация
При съжителство или достатъчно редовен контакт с нарцистичен партньор човек започва да изпитва постоянно чувство на безсилие и умора да противостои на неговите манипулации, които понякога са абсурдни. Всякакви разговори, обяснения, започване отначало в името на децата или общия бизнес никога не дават задоволителен резултат. Другият отсреща най-често отказва да ви разбере и смята, че не сте наред вие, а не той. Усещането е все едно да разбиваш стена с главата си и след като човек е опитал всичко, той започва постепенно да поддава на безсилието и да потъва в отчаяние и усещане за безизходица. Ако сте стигнали до този етап, имайте предвид, че безизходицата се отнася до невъзможността да промените него, но не и собствения си живот. Там възможности за промяна обикновено винаги има.
4/ Липса на емоционална свързаност
Нарцистичните партньори са хладни хора. Те не умеят да се свързват емоционално и обикновено в такива отношения липсва топлина. Но това се прояснява на един по-късен етап. Някои от тях са много харизматични, те умеят да очароват, да обгрижват и ухажват другия, докато се почувства специален. И когато усетят, че са ви спечелили и привързали към себе си /с брак, деца или финансово/, тогава подхващат своята нарцистична игра на обезценяване и доказване колко са велики те и как вие нищо не струвате. Партньорът се оказва въвлечен в самия център на мъчителна и странна борба, която всъщност нарцисът води в своя вътрешен свят, а на другия е възложена ролята на антагонист против неговата воля. С други думи, играете главна роля в чужд филм, без да сте дали съгласието си. Участвате във всекидневна борба за надмощие, без да искате това, и което е още по-неприятно – на вас ви е отредена ролята на губещия. Топлата емоционална връзка, на която сте се надявали, се оказва пълна илюзия, защото ако нарцисът удовлетворява някакви ваши желания и потребности, той го прави, според както той ги вижда и както е изгодно за него. Може да сте изцяло на негова издръжка, но това не е от любов и грижа, а за да ви държи в зависимост. Егоцентризмът винаги поражда хлад и усещането, че не си нито разбран, нито забелязан. И когато пробуждането започне, то винаги е болезнено.
Може да се изброява още, но мисля, че и това стига. Сега нека обобщим. Ако при общуването с някого вие изпитвате:
– постоянна вина
– плюс чувство за нищожност и незначителност
– плюс безсилие, породено от постоянните му извъртания и преиначавания, за да изкара виновни вас
– плюс усещането за постоянно обезценяване, което подрива и без това ниското ви самочувствие
– плюс, ако водите постоянен вътрешен монолог и предъвквате какво е казал, защо го е казал и как сте могли да му отговорите,
ако преживявате целия този коктейл от мъчителни емоции достатъчно дълго, то можете да сте сигурни, че сте в компанията на нарцисист, който паразитира на ваш гръб емоционално, а може би и материално.
Вашата и без това ниска самооценка продължава да потъва надолу. Вие се чувствате все по-незначителен, по-неважен, по-некадърен, по-неотговарящ на очакванията, с една дума, чувствате се ужасно. Чувството да си незначителен, неможещ и неспособен е силно угнетяващо, затова ние цял живот се борим, за да докажем на себе си или на някой друг, че сме значими, че сме личности. Това ни е заложено и е част от нормалната самооценка. Чувството за нищожност е особено себеразрушително и затова подобни връзки са толкова опустошаващи.
0 Коментара