Нарцистично личностово разстройство

В своя YouTube канал съм споделила около 10 видеа, посветени на темата. Затова ми се стори уместно да обобщя информацията в две-три статии и да я представя в по-компактен вид, тъй като тя вълнува все повече хора.

Това само по себе си е положителен факт и означава, че се повишава информираността на обществото и че вероятно все повече ще се съкращават сроковете, в които хората, пребивавали дълго време в мъчителна връзка, ще се решат на действие. Силно се надявам, че вече няма да са нужни десетилетия наред, за да осмисли човек преживяното и да се реши да предприеме нещо.

Също така дълбоко се надявам, че може би на един следващ етап от развитието на психологическата култура все повече хора с такова разстройство ще търсят помощ от психолози и терапевти. Защото, макар и трудна и времеемка, промяна все пак е възможна и за тях.

Но какво основно е необходимо да знаем за нарцистичното личностово разстройство /НЛР/?

На първо място, не всяка трудна връзка е с нарцисист. Личностовите разстройства /ЛР/ са 10 на брой и са подробно описани в МКБ 10-11 и ДСМ 5. Възможно е да имате връзка с човек с друго личностово разстройство, особено от клъстер Б, и тези отношения също са трудни.

Освен това не всеки, който проявява нарцистични характеристики, има непременно НЛР. Много е важна степента на проявление на въпросните характеристики, тъй като именно тя внася съществена разлика. Затова нека не бързаме да лепим етикети.

Като практическо правило може да ни служи следното: личностовите разстройства нямат способността да се учат от опита, от преживяното. Така че ако човекът до вас по никакъв начин не осмисля своя преживелищен опит, не си взема поуки и не интегрира ново поведение, тогава с чиста съвест можете да се усъмните, че става дума за някакво ЛР.

НРЛ, заедно с още три други ЛР – антисоциално, хистрионно и гранично, спада към т.н. клъстер Б от ДСМ-5 и всички те се наричат още драматични или емоционални. За тях се смята, че вредят повече на другите хора, отколкото на себе си, за разлика от ЛР, спадащи към другите два клъстера.

Всяко ЛР представлява определена патология на характера, описана в 8-10 критерия, като за да се постави такава диагноза, трябва да са налице постоянно поне пет от тях. Диагнозата се поставя от психиатър след 18-годишна възраст.

Тук ще говорим за зловредния нарцисизъм, тоест за НЛР.

В ДСМ-5 НЛР е описано като всепроникващ модел на грандиозност, нужда от възхищение и липса на емпатия, който започва от ранното детство, налице е в различен контекст и се характеризира с пет или повече от следните особености:

• преувеличено чувство за собствена важност;
• обсебеност от фантазии за безграничен успех, власт, блясък, красота или идеална любов;
• вяра, че е „специален“ и „уникален“ и може да бъде разбран само от други специални или високопоставени хора /или институции/;
• нужда от прекомерно възхищение;
• чувство, че му се полагат специални права /безпочвени очаквания за специално благосклонно третиране или автоматично съобразяване с него/;
• междуличностна експлоатация;
• липса на емпатия;
• честа завист към другите или вяра, че другите хора му завиждат;
• арогантно, надменно поведение или нагласа. 

За по-лесно осмисляне аз предпочитам да ги групирам по следния начин:

– критерии, свързани с начина на мислене

– критерии, свързани с емоциите

– критерии, свързани с поведението.

Начинът на мислене на човека с НЛР, или за краткост нарцисиста, се характеризира с грандиозност, като той е дълбоко убеден, че е специален и уникален и затова може да бъде разбран само от други специални хора или от хора с високо обществено положение.

Поради уникалността си той приема априори, че има право на преференциално отношение и следва да не бъде третиран като другите хора. Следователно по отношение на мислите е налице себевъзприятие за грандиозност, изключителност и всемогъщество. Това са хора, които вярват, че превъзхождат другите, че са уникални, перфектни и талантливи и затова обикновено избират престижни професии, стремят се към висок обществен статут, а властта и влиянието в обществото ги привличат като магнит. За тях имиджът е изключително важен и всяко нещо, направено от тях, обикновено се описва със суперлативи. Думичката „най“, ако не е изказана, то тя се подразбира. Направеното от нарциса, независимо дали става дума за научно откритие или за баница, винаги е най-доброто. 

Относно емоционалната сфера най-характерното за нарцисиста е липсата на емпатия. Той не може да се постави на мястото на другия, не може „да влезе в обувките му“, не може да се идентифицира с него и следователно не е способен да разбере нито неговите емоции, нито нуждите му. Емпатията е онова психично умение, което прави възможно ние да се поставим на мястото на другия и да разберем неговата болка и страдание, да изпитаме съчувствие, да се притечем на помощ. Това, което за повечето хора е даденост, за нарцисиста е невъзможност. Той може да проявява само т.н. когнитивна или познавателна емпатия. По-адаптираните разпознават с ума си емоциите на другия и демонстрират съчувствие, понеже така е прието и съответно за да се чувстват и те приети от групата. За съжаление обаче, когато се налага да избират между това да се притекат на помощ или да не го направят, нарцисът винаги ще избере онова, което е изгодно за него. Алтруизмът в действие му е чужд по природа. Може да помогне, ако това после ще му донесе дивиденти, без значение дали материални или не. Но не бива да приписваме на нарциса липсата на емоции поначало. Те също чувстват, също страдат, но по един прекалено егоистичен начин.

Втора особеност от сферата на емоциите – това е прословутата нарцистична завист, която присъства в различни проявления. Или той сам много завижда, или вярва, че на него му завиждат. Когато става дума за чужди постижения, той ревнува и се усеща като лично недооценен. Нерядко по-високостоящият в служебната йерархия безпардонно присвоява постиженията на подчинените си именно поради гореспоменатото усещане, че той има по-особени, по-специални права от другите хора. Нарцисът не търпи около себе си по-способни и изявени от него.

На трето място е характерно изключително силното чувство за срам, който се преживява по много болезнен начин и поради това те правят всичко възможно, включително си служат с откровени лъжи и увъртания, само за да не го изпитат отново. 

Много често, когато общуваме с нарцисисти, оставаме изумени от начина, по който те приписват на нас своите грешки и ни внушават чувство на вина. Това е така, защото осъзнаването на собствената грешка кара нарциса да изпитва патологичен срам, че е дефектен, че е неадекватен като личност, и това за него е много болезнено преживяване. Ако някога ваша критика към нарцистичния партньор е улучвала целта и той се е чувствал засрамен, със сигурност знаете за какво говоря, тъй като такава реакция трудно се забравя. Също нарцисът много бързо намира начин да излезе от неудобната ситуация и нерядко има опасност да стане агресивен, когато се почувства дълбоко засегнат. Така че е добре винаги да съобразявате ползите и вредите от това да го критикувате и изобличавате.

Какво е характерно за поведението им?

Поведението на НЛР се отличава с голяма манипулативност, която може да бъде по-груба или по-невидима, но винаги присъства. Споменах вече как в стремежа да избегне конфронтацията със срама, че не се е справил достатъчно добре, той винаги ще извърти положението така, че виновен да се окаже другият. Нарцисът може да представи нещата така, че ти да си виновен, че те е блъснал, понеже си се изпречил на пътя в неподходящия момент, че ти единствено си виновен за неговата изневяра, понеже си го провокирал или си се прибрал вкъщи ненавременно. Тоест налице е голяма арогантност, която трудно се възприема от околните и обикновено я наричаме с думи като „безочие“ и „гьон-суратлък“, а тя всъщност е просто част от неговото въоръжение, с което така отчаяно брани крехкото си и уязвимо его.

Последното, което искам да спомена по отношение на поведението, е склонността му да използва другите. Ако общувате с нарцис от дълго време, няма как да не сте забелязали, че вие винаги се отзовавате на молбата му за помощ, но това не е реципрочно. Че все вие му вършите някакви услуги, но когато го помолите за нещо, той се оказва неотложно зает. Изобщо ако имате усещането, че се въртите около него, все едно сте в някаква центрофуга въпреки желанието си, и се явявате като обслужващ персонал по-често, отколкото ви харесва, моля ви, усъмнете се, че може би си имате вземане-даване с нарцисист. Те обичат да ползват хората около себе си, да ги впрягат за работа и услуги, но никога не отговарят със същото. При тях приятелството се разбира преди всичко едностранно – като даване от ваша страна и като получаване от негова.

Ако бих описала конфигурацията на нарцистичната връзка с две изречения, те биха били следните:

В центъра на връзката е кралят слънце, прекрасен и властващ, пръскащ наоколо кралското си сияние, а около него гравитирате вие в качеството си на малка, сива и невзрачна планетка. И колкото и да се опитвате да се откъснете, неговата гравитация ви засмуква и сломява всяка ваша съпротива. Просто, ясно и нагледно.

Кралят слънце също се нуждае от вас по един непреодолим начин, от една страна – за да ви използва, а от друга – за да подхранвате неговото самочувствие и самомнение с вашето безкрайно възхищение и желание да го обслужвате. Само покрай вас /или такъв като вас/ той се чувства значим, вие му напомняте ежечасно за неговата изключителност, тоест храните неговото огромно и раздуто его. Ако все пак успеете да надмогнете притеглянето и си тръгнете, нарцисът първо ще направи всичко възможно, за да ви върне обратно. А ако не успее, ще си намери друг подобен на вас. Това е само един жокер откъде може да се започне, за да се прекъсне токсичната връзка, поне от ваша страна.

Тук ще включа малко информация и за другия вид нарцис, т.н. прикрит нарцис, за да изчерпя въпроса за нарцистичните характеристики. Който иска да се запознае по-подробно, може да слуша видеата ми в YouTube.

Досега ставаше дума предимно за явния нарцисист, който поради своята неприкрита грандиозност и груби манипулации е лесно разпознаваем и е като трън в очите на околните.

Но има и т.н. прикрит нарцисист, който трудно се разпознава. Човек може да живее години край него и да вярва, че това е най-добричкото и онеправдано от съдбата същество.

Той може да изглежда дори невзрачно и непретенциозно, и това е част от имиджа му на жертва. Прикритият нарцис играе ролята на жертва и мъченик по един превъзходен начин. Такова е неговото ноу-хау за сдобиване с внимание, така той държи другите здраво привързани към себе си – просто като играе ролята на „горкия аз“.

Всичко при прикритите нарцисисти е по-меко, те изглеждат раними и привидно състрадателни, но всичко друго, което важи по принцип за НЛР, важи с пълна сила и за тях. Същото обезценяване и доказване на ваш гръб, за да поддържат идеята, че са по-добри и по-значими от вас, същото използване на другите, които дълбоко в себе си третират като слуги, същата завист и одумвания, повече зад гърба ви, отколкото в лицето и т.н. Те си дават вид на състрадателни и грижовни, но когато наистина имате нужда от помощ, никога не са насреща, ако не им е изгодно. Тяхната манипулация е мека, подмолна и ненатрапчива. Ако откажете съдействие, те веднага ще приемат отказа ви с мъченическа физиономия, което моментално задейства вашите скрити бутони, и докато се усетите, вече ще сте им помогнали. Дала съм достатъчно примери във видеата и няма да се повтарям тук, но същината е следната: прикритият нарцис затова се нарича прикрит, защото зад възприетата маска се крие същата хищническа природа, за каквато вече стана дума. Никакво зачитане на вашите граници и нужди, понеже те не го устройват, никакви решения, които не му носят полза. Нарцисът никога няма да пренебрегне себе си, както го правят същинските емпати, ако това ще му създаде неудобство. Но може да направи известна жертва, ако това ще допринесе поне за имиджа му. И тогава всички ще разберат каква неоценима помощ ви е оказал, за което съответно ще му дължите доживотна благодарност.

В следващата статия ще систематизирам още допълнителна информация за това как да разпознаваме нарцисиста до себе си.