Симптоми и физиологичен механизъм

Какво представляват паническите атаки, които са толкова често срещано състояние днес?

Те са остри пристъпи на силен страх, придружени от телесни симптоми като:

– ускорен пулс, замаяност, световъртеж

– изпотяване на дланите

– вълна от отмаляване по тялото, затруднено дишане, слабост

– усещане ту за топлина, ту за студ

– дереализация – сякаш виждаш всичко за първи път или ти се струва нереално

– деперсонализация – имаш чувството, че си извън тялото.

Обикновено появата на паническите атаки се предшества от повишена тревожност, страх или тревожно очакване.

Паническите атаки се дължат на внезапното изръсване на адреналин в кръвта, което се случва, когато човек се чувства застрашен. Така се проявява древният физиологичен механизъм за оцеляване „бий се или бягай /или замръзни/“, при който тялото се подготвя за бягство, отделя се адреналин, кръвта се оттегля към крайниците и то се мобилизира за действие.

Тоест в основата на паническите атаки лежи една естествена физиологична реакция на организма, подготовка за реагиране на опасност.

Но тъй като съвременният човек нито се бие, нито бяга /в буквалния смисъл/, излишният адреналин в кръвта се проявява под формата на гореописаните симптоми.

Тъй като това е естествен за тялото процес, той не се повлиява от медикаменти. Употребата на антидепресанти и транквилизатори облекчава временно неприятните усещания, но след спирането им паническите атаки се възобновяват.

Причините за паническите атаки са психологически.

По някаква причина не е издържала психиката на човека, който е започнал да възприема житейската си ситуация като силно застрашаваща. Днес рядко паническа атака тръгва в резултат на опасно за живота събитие като катастрофа, нападение, бедствие.

В преобладаващия си брой клиентите с паник атаки възприемат като застрашаващи събитие или поредица от събития, които нямат пряка връзка с физическото им оцеляване, например раздяла с любим човек, развод, проблеми в работата, уволнение, персистиращи житейски неуредици.

За това много допринася силностресиращата и конкурентна среда, която насърчава да интерпретираме всеки неуспех в професията и връзките си като провал с катастрофални последствия.

И …. тялото задейства автоматично своя древен механизъм за оцеляване, за да ни спасява!

Когато паническите атаки зачестят, човек се завърта в омагьосан кръг:

страх от житейската ситуация -> паник атака  -> силен страх за живота  -> страх от самата паник атака.

Всяка нова паник атака води до ескалиране на страха и силно се нарушава социалното функциониране.

Човек започва да се страхува да излиза, да общува, самоизолира се, може да развие агорафобия. Особено характерни са силният страх от смъртта, от лудостта, както и да не извърши нещо неконтролируемо.

На кого се случват паническите атаки?

Обикновено това са хора, които са свикнали да контролират всичко в и около себе си, планиращи, изискващи много от себе си и другите, хора, които преживяват тежко, когато нещата не се случват по техния начин, за които е важно да се представят добре в очите на околните, да не разочароват другите, да отговарят на собствените си завишени изисквания винаги и без изключения.

Те може да са способни и реализиращи се добре в живота, но от друга страна са много критични, незадоволяващи се с малко, даващи всичко от себе си, хора, които са склонни да се самоизцеждат, само и само да се представят на ниво.

Дълбоко в себе си се боят от неодобрението на другите, външно може да изглеждат нахакани и независими, но вътрешно се оценяват по-ниско в сравнение с тях и са безпощадни към себе си.

Боят се от неприемане и отхвърляне, от излагане. Силно зависими са от чуждото мнение и оценка.

Най-характерното е, че не могат да изразяват емоциите си и ги сподавят в тялото. Да се отдадеш на емоцията означава да пуснеш контрола за известно време, което се оказва много трудно нещо. Но емоцията няма къде да отиде, тя се трупа вътре и рано или късно намира отдушник.

Следва

сподели бутон