Любовта е нещо всеобхватно и затова я свързваме с толкова много неща.

Всеки влага собственото си разбиране. За един любовта означава подкрепа и грижа, за друг – повече време, прекарано заедно, за трети – приемане без осъждане. За четвърти любовта се свързва с определени очаквания, които трябва да бъдат изпълнени, с изисквания, които трябва да бъдат удовлетворени, или с одобрение, което трябва да бъде заслужено.

В ежедневието примесваме любовта с толкова много  неща, че истинската й същност се замъглява и размива. Така се получават разни варианти на любовта в зависимост от приоритетите ни в живота.

Например, ако сме амбициозни родители, най-вероятно ще товарим детето си с изисквания за постижения, без да се съобразяваме дали желанията ни съвпадат с неговите таланти и предпочитания. Естествено че действаме от загриженост и стремеж да му осигурим най-доброто бъдеще, положителният мотив тук не подлежи на съмнение.

Ако пък сме свръхангажирани родители, сигурно ще се „реваншираме” за перманентното си отсъствие чрез скъпи подаръци и презадоволяване на детските капризи.

Ако сме емоционално по-въздържани, най-вероятно ще ни е трудно да изразяваме родителската си обич и за по-лесно ще оставяме детето да се „досеща” за нея – „Ама то знае, че го обичам.” /откъде ли?/

От малки децата започват да получават сложни послания за това какво е любовта и да градят собственото си разбиране за нея. Детското мислене прави неочаквани връзки между нещата, то не е логическо мислене.

Когато едно дете чувства глад за любов, то започва да гради своите детски стратегии как да я спечели.

„Ако не тревожа мама, тя ще ме обича повече” и в детската главичка любовта започва да се свързва с това да не тревожиш другия, да не му създаваш неудобства, да имаш незабележимо присъствие, да не притесняваш със себе си.

Или „Ако получавам добри бележки, татко ще бъде доволен и ще ме обича повече” – и детето се учи, че заслужава обич, ако има успехи, а онзи, който се проваля, не заслужава да бъде обичан.

Какво ли се случва, когато детето пренесе тези разбирания в зрелия живот?

От една страна то вече е поставило под въпрос правото си да бъде обичано и следователно добрата си самооценка, а от друга е „разбрало”, че любовта не се дава току-така, а при определени условия, което неминуемо ще рефлектира върху отношенията  и връзките му.

И ето един възрастен, който е убеден, че може да бъде обичан, само ако ….. и също така е убеден, че може да обича, само ако

Но любовта от типа „при условие, че” никога не оцелява. Дори и да е силна и искрена в началото на връзката, после рухва под натиска на условията, на които трябва да отговаря.

Любовта „при условие, че” има много малко общо с истинската любов – тази, която подкрепя, обгрижва и приема, без да поставя условия и изисквания. Любовта, която не е равна на одобрение и не е любов по заслуга.

Как да избегнем вредните послания за любовта? Като престанем да я товарим с всички тези неща, които тя не е, и да обичаме децата си безусловно.

Обвързаната с изисквания любов издава страх и неувереност в техните способности. Поначало залагането на изисквания е неуместен начин да се развиват заложбите на едно дете. Много по-ефективно е да се създават интереси и подходяща мотивация, за да постига детето без натиск и принуда.

Така че казвайте на децата си, че ги обичате, просто ей така, без повод, достатъчно често и на висок глас.

Не ги оставяйте да се досещат за любовта ви по косвени пътища, това е прекалено трудно за едно дете. По-вероятно е то да се чувства самотно и пренебрегнато, отколкото да прави верни догадки.

Децата вярват на казаното от родителите и когато няма разминаване между думите и поведението ви, можете да бъдете сигурни, че детето ви е получило ясното послание, че е обичано.

Нека знае, че има любовта и подкрепата ви дори когато сбърка, а не само, когато успява.

Нека знае, че във ваше лице има един извор на любов, който никога не пресъхва и винаги е на негово разположение, защото децата се нуждаят от това, за да се научат да ценят и обичат себе си. Те гледат на себе си през очите на родителя и създават самочувствието си въз основа на това дали родителят ги цени и обича или не. Много е просто. Няма по-жадни за любов същества от децата. Нужно е само да ги обичаме без очаквания и да се стараем те да знаят това във всеки един миг.

бутон за сайт


0 Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *