Как помага психотерапията?

Появата на паническите атаки е знак, че е дошъл моментът, в който човек трябва да погледне навътре и да започне преразглежда всичко в отношенията със света и себе си, които е довело до този „резултат“.

За справяне с паническите атаки съществуват техники, които ако се прилагат редовно, водят до бързо овладяване на симптомите.

Но …… Винаги има едно „но“.

Ако не откриеш дълбоките психологически причини за възникване на състоянието, паническите атаки ще се появят отново.

Нерядко клиенти, които за няколко сесии са постигнали подобрение на симптомите, спират дотук и след няколко месеца нещата отново се влошават. Защо?

Защото паническите атаки са само видимия „връх на айсберга“, а отдолу има разстройство на емоциите, което е започнало много преди момента на първата паническа атака.

Отдолу лежи невротична /тревожна/ организация на личността, чието формиране тръгва в детството.

С какво помага психотерапевтът?

Първо, помага на клиента да разбере, че от паническите атаки не се умира и го учи на конкретни техники за облекчаване на състоянието.

Второ, двамата започват работа по причините, които пораждат повишената тревожност, и навика да се реагира по тревожен начин.

Тревожността върви с проблеми във взаимоотношенията и самооценката.

Взаимоотношенията и самооценката са тясно свързани, тъй като градим първото на основата на второто.

– самооценката е отношението към самия себе си и ако тя не е адекватна, фундаментът, върху който поставяме отношенията с партньорите и социума, е нездрав, нестабилен.

– взаимоотношенията служат като огледало за това как се отнасяме към себе си.

Терапевтът помага да откриеш онези нагласи и вярвания, които са довели до формирането на несъответстваща самопредстава и да започнеш работа по самореабилитацията си.

По време на терапията е необходимо да намериш отговори на въпроси като:

Кое ме кара да изисквам от себе си толкова много?
Кое не ми дава право да греша?  
Кое ме прави жесток перфекционист по отношение на себе си и околните?
Кое ме кара да смятам, че струвам по-малко от тях, и ме тласка непрекъснато да се сравнявам с тях?
Кое ме кара да премълчавам чувствата си и да потъпквам желанията си?
Кое ме кара да позволявам на другите да навлизат в територията ми и да не смея да се защитя?
Кое ме кара да се изгубвам в отношенията си с другия и да се сливам с него?
Кое ме кара да се усещам несамодостатъчен и постоянно да се стремя да компенсирам това по някакъв начин?

Тези въпроси помагат да се разкрие кое подкопава личността и я кара да реагира с тревожно напрежение.

Има нещо, което те кара да не се доверяваш и да държиш нещата под контрол, което коства огромни душевни сили. Но в един момент те се изчерпват, контролът рухва и тогава тръгва паниката.

Всичко е в нашите глави, в интерпретациите, които даваме на събитията, а не в самите събития в крайна сметка. Следва

бутон за споделяне