На всеки се е случвало след общуването с определени хора да се почувства като изцеден и пресушен откъм сили и енергия. И понеже темата за енергийния вампиризъм е много модна, се изкушаваме да придадем на това мистичен оттенък, да го третираме като нещо тайнствено, което стои отвъд обикновените възможности и тривиалното обяснение.

При общуването между двама души винаги се извършва енергиен обмен, понеже в това е смисълът на комуникацията. Когато общуването е приятно, обменът е положителен и обогатяващ, но ако общуването не е приятно, той може да е ограбващ и опустошаващ. Емоциите са силно заразителни. Влюбените например са изпълнени с радост, оптимизъм и щастие, те транслират несъзнателно тези чувства към околните и те им действат заразително. Представете си, че въпреки нежеланието ви са ви завели на весело тържество. Рано или късно еуфорията ще ви завладее, освен ако не положите специални усилия в обратна посока. Когато човек е мрачен, недоволен, сърдит, той излъчва това настроение и то също действа заразително, но с обратен знак – хората започват да го избягват, понеже не искат да се товарят с чуждия негатив. Емоциите са носителите на енергийния заряд. Когато са много интензивни, този заряд може да бъде огромен.

Под вампиризъм имам предвид такива случаи на енергийно взаимодействие, когато човек отдава повече енергия, отколкото е обичайно или усеща, че е добре за него. Кога се случва това? Само когато е емоционално въвлечен в ситуацията. Това може да се проследи много ясно в случаи, когато се ядосваме на другия. Например, някой ви обижда на тема „професионализъм“. Ако работата не ви е основен приоритет или сте достатъчно уверени в професионалните си качества, по всяка вероятност ще оставите забележката да мине покрай ушите ви или ще изкоментирате нещо, но без да сте се почувствали засегнат. Обаче ако работата и професионализмът за вас са болезнена тема поради различни причини, вероятно ще възприемете казаното като обида и то ще засегне чувствителна струна в душата ви. В първия случай реагирате напълно или почти неутрално, без думите да ви докоснат. Във втория участвате в ситуацията емоционално и се включвате в енергийния обмен. В зависимост от това дали темата е само неприятна за вас или е направо болезнена поради негативни преживявания и опит, казаното може да отключи различни по интензивност емоции – от яд и афектираност до възмущение, гняв и ярост.

Думите са „натиснали“ някакъв бутон, „завъртели са“ някакво ключе в душата и са задействали бурна реакция. Преживяването на интензивен гняв или възмущение е свързано с отделянето на хормони като адреналин и норадреналин, при което тялото се чувства по определен начин – първоначално изпълнено със сила и енергия, а после отпаднало и изтощено. От казаното дотук става ясно, че не други ни изпиват енергията, а ние им я отдаваме, като се въвличаме емоционално в ситуацията. А емоционалното въвличане се случва, когато бъдат засегнати някакви наши вярвания, свързани с преживяна болка. Силните емоции, които изпитваме тук и сега, са реакция на стария болезнен спомен от миналото. Те са си лично наши и могат да бъдат задействани от всяка случка или дума, която ще натисне този „бутон“.

Същото се случва не само по повод на гняв и яд, но и когато отсрещната страна провокира състраданието ни, за да привлече внимание. Сигурно сте забелязали, че когато сте най-радостни и положително заредени, ви звънва някоя приятелка, за да ви се оплаче от живота. И понеже я съжалявате заради нещастната й съдба /Внимание, включване!/, я изслушвате търпеливо, а после се чудите къде е отишло доброто ви настроение. Потънало е в енергийния обмен, разменили сте го за нещо чуждо и съвсем не позитивно.

Ако сте забелязали, че общуването с конкретни хора ви изнервя и провокира у вас емоции, които ви изцеждат, опитайте се да наблюдавате ситуацията, себе си и другия дотолкова неутрално, доколкото е възможно. След това анализирайте наблюденията и обърнете внимание в кой момент сте се почувствали засегнати от другия. Това е моментът на вашето емоционално включване. Откриването на травматичните вярвания е по-трудно и обикновено е нужна професионална помощ, но не винаги. Понякога те също се откриват лесно, защото представляват наши основни ценности и принципи. Нещо, което сме свикнали да следваме аксиоматично, но не винаги ни носи добри резултати.

Едно нещо не може да се отрече на „вампирите“ и то е, че са майстори в откриването на болезнените места у другите. Има такива хора, които лесно напипват слабото ви място и нямат скрупули да атакуват точно там. Но преди да бързаме да ги съдим, нека имаме едно наум, че всеки действа не само като донор, но и като „вампир“, не само като жертва, но и като насилник, и превключва от едната роля в другата. По-важното е да прекратим порочния кръг и да престанем да захранваме другите със скъпоценна енергия.

социални бутони


0 Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *