Тревожността е начин на мислене – 1

Как да се справиш трайно с тревожността

За да четеш това, сигурно познаваш тревожността отблизо. Или тя вече е постоянен твой спътник.

Факт е, че повишената тревожност днес е много разпространена, а когато стане начин на живот, тя води до тревожно разстройство. Причините са разни, но могат да се обобщят в две групи: индивидуални и обществени.

Нека първо да разгледаме индивидуалните.

В съвременната психология отдавна е установено, че съществува пряка връзка между мислите, емоциите и телесните реакции.

Обръщал ли си внимание какви мисли те спохождат сутрин, след като се събудиш? Може би си мислиш как да станеш от леглото, а пък не ти се става?,Че трябва да работиш цял ден, а вечерта да обръщаш внимание на семейството, че работата е скучна, колегите – неприятни, шефът – заядлив …..

Забелязвал ли си какво настроение пораждат тези мисли – досада, неприязън, яд, че трябва да живееш така.

Всяка емоция води до хормонален отговор в тялото, който го кара да се чувства по определен начин. След такива мисли се чувстваш уморен, недоволен, без енергия.

Помниш ли как е протичал денят ти след такова сутрешно програмиране? Едва ли особено добре.

А спомняш ли си какво си мислил и чувствал сутрин, когато ти е предстояла почивка или работа върху интересен проект?

Нетърпелив си да започнеш деня, настройваш се, предвкусваш удоволствието, без значение дали след няколко часа ще си на плажа или ще работиш по нещо, което ти харесва.

Отговорът на тялото на тези други мисли и емоции е различен, то е заредено с енергия и е готово за действие. Със сигурност денят ти не е бил част от сивото ежедневие.

Това е само пример, който показва ясно, че мислите пораждат определени емоции, които водят до конкретен телесен отговор.

Всеки един от нас е това, което мисли и чувства.

Не си даваме сметка в каква голяма степен животът ни отразява това твърдение.

Ако проследиш връзката между онова, което си мислел за себе си преди години и сегашното ти положение, ще установиш, че последното е пряко производно на тогавашните ти мисли и чувства. И особено настоящите ти проблеми.

Ако си се възприемал като способен и уверен, със сигурност днес имаш работа, която ти харесва, и живот, който ти е интересен.

Ако си действал с опасения, свръхпредпазливост и преподсигуряване, по-вероятно е в живота ти да има повече страхове отколкото радости.

Когато човек има много опасения как ще се справи, дали ще се справи, какво ще кажат другите, какво ще стане, ако не успее и т.н., той изпитва страх непрекъснато. Този страх не е силен, но е постоянен и действа във фонов режим. Това всъщност е тревожността.

Тревожността е постоянен фонов страх, който въздейства върху тялото по неуловим начин.

Тя го напряга, стяга мускулите, привежда раменете, превива гръбнака в очакване на неблагоприятни събития. Така може да се живее години наред.

Тревожната нагласа се придобива, но по-често се онаследява.

Ако двамата или единият от родителите е по-тревожен, този модел се възприема от детето в процеса на възпитание. Защото какво е възпитанието, ако не предаване на родителския мироглед за света?! Вярванията, които детето възприема от родителите и които формират тревожна нагласа, се свързват с ниско самочувствие и неувереност.

И сега искам да ти кажа следното:

С индивидуалните модели и вярвания, които пораждат тревожността, може да се работи и те категорично подлежат на промяна. Отнема време, но резултатите са трайни.

Ако искаш трайни резултати, обади се или си запиши час за сесия тук.

Лично моето мнение е, че ако страдаш от повишена тревожност, паническо или друго тревожно разстройство, което ти пречи да живееш комфортно,

ти разполагаш с голям шанс да оправиш живота си.

 Колкото по-рано се е случило, толкова по-добре, защото няма да прахосаш години наред в такива страхове.

Какво имам предвид под „шанс“?

На първо място, знаеш с какво трябва да се справиш, и второ – дискомфортът е голям, следователно имаш силен мотив за действие и промяна.

Ако искаш трайни резултати, обади се или си запиши час за сесия тук.

Следва

бутони за социални мрежи

Публикувано в Uncategorized. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *