Тревожността е начин на мислене – 1

„Аз съм това, което мисля и чувствам.“

Все повече хора си задават въпроса защо повишената тревожност и тревожните състояния са толкова разпространени днес. Причините са разни, но могат да се обобщят в две групи: индивидуални и обществени.

В психологията отдавна е установено, че съществува пряка връзка между мисловните модели, вътрешния емоционален фон и телесните реакции. Обръщал ли си внимание какви мисли те спохождат сутрин веднага след сън? Може би си мислиш как да станеш от леглото, като не ти се става, че трябва да работиш цял ден, а вечерта да се грижиш за семейството, че работата е скучна, колегите – неприятни, шефът – авторитарен и груб….. Забелязвал ли си какво настроение пораждат тези мисли – досада, напрежение, неприязън, яд, че трябва да живееш така. Всяка емоция води до хормонален отговор в тялото, който го кара да се чувства по определен начин. След такива мисли се чувстваш уморен, демотивиран, без енергия. А спомняш ли си как е протичал денят ти след такова сутрешно програмиране? Едва ли особено добре.

А спомняш ли си какво си мислел и чувствал сутрин, когато ти е предстояла почивка или работа върху интересен проект, който възбужда творческото въображение – нетърпелив си да започнеш деня, настройваш се за желаното събитие, предвкусваш удоволствието, без значение дали след няколко часа ще си на плажа или ще работиш по нещо, което ти харесва. Отговорът на тялото на тези други мисли и емоции е различен, то е заредено с енергия и готовност за действие. Със сигурност денят ти не е бил част от сивото ежедневие.

Това е само пример, който показва недвусмислено, че мислите пораждат определени емоции, които от своя страна водят до конкретен телесен отговор. Всеки един от нас е това, което мисли и чувства. Не си даваме сметка в каква голяма степен житейският ни път отразява това твърдение. Ако се опиташ да проследиш връзката между онова, което си мислел за себе си преди години и сегашното си положение, ще установиш, че последното е пряко производно на тогавашните ти мисли и чувства. Най-малкото сегашните ти главни проблеми са. Ако си възприемал себе си като способен, деен и уверен, със сигурност днес разполагаш с плодовете на такова мислене. Ако си подхождал в живота с опасения, свръхпредпазливост и преподсигуряване, настоящият ти житейски момент е в ясна връзка с този начин на мислене и действане.

Когато човек има много опасения как ще се справи, дали ще се справи, какво ще кажат другите, какво ще стане, ако не успее и т.н., той изпитва страх непрекъснато. Този страх не е силен, но постоянен и действа във фонов режим. Това всъщност е тревожността. Тревожността е постоянен фонов страх, който въздейства върху тялото по неуловим начин. Тя го напряга, стяга мускулите, привежда раменете, превива гръбнака в очакване на някакви неблагоприятни събития. Така може да се живее години наред. Тревожната нагласа се придобива, но по-често се онаследява. Ако двамата или единият от родителите е по-тревожен, този модел се възприема от детето в процеса на възпитание. Защото какво е възпитанието, ако не предаване на родителския мироглед за света и как да се държим в него?! Както посочих по-горе, вярванията, които детето възприема от родителите и които формират тревожна нагласа, в основни линии се свързват с ниско самочувствие и неувереност как ще се справи в този огромен и враждебен свят.

С индивидуалните модели и вярвания, които пораждат тревожността, може да се работи и те подлежат на промяна. Отнема време, но резултатите са трайни. Лично моето мнение е, че ако страдате от повишена тревожност, от паническо или друго тревожно разстройство, което ви пречи да живеете комфортно, вие разполагате с голям шанс да оправите живота си. Колкото по-рано се е случило, толкова по-добре, защото няма да прахосате години наред в такива страхове. Какво имам предвид под „шанс“? На първо място, разполагате с ясно очертана посока, която да следвате, и второ – дискомфортът е голям, следователно имате силен мотив за действие и промяна. Следва

бутони за социални мрежи

Публикувано в Uncategorized. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *