Отново за паническите атаки

Как помага психотерапията?

Появата на паническите атаки е знак, че е дошъл моментът, в който човек трябва да погледне в собствения си свят и да започне да идентифицира и преразглежда всичко онова в отношенията със света и себе си, които е довело до този „резултат“. За справяне с паническите атаки съществуват техники, които ако се прилагат редовно, водят до бързо овладяване на симптомите. Но ако не се открият дълбоките психологически причини за възникване на състоянието, паническите атаки ще се появят отново. Нерядко клиенти, които за няколко сесии са постигнали подобрение на симптомите, спират дотук и след няколко месеца нещата тръгват отново. Защо? Защото паническите атаки са само видимия „връх на айсберга“, а отдолу има разстройство на емоциите, което е започнало много преди момента на първата паническа атака. Отдолу лежи невротична /тревожна/ организация на личността, чието формиране тръгва в детството.

С какво помага психотерапевтът? На първо място помага на клиента да разбере, че от паническите атаки не се умира и го учи на конкретни техники за облекчаване на състоянието. След това започва работа по причините, които пораждат повишената тревожност и навика да се реагира по тревожен начин.

Тревожността върви с проблеми във взаимоотношенията и самооценката. Взаимоотношенията и самооценката са тясно свързани, тъй като градим първото на основата на второто. Самооценката е отношението към самия себе си и ако тя не е адекватна, фундаментът, върху който поставяме отношенията с партньорите и социума, е нездрав, нестабилен. А взаимоотношенията служат като огледало за това как се отнасяме към себе си. Терапевтът помага да откриете онези нагласи и вярвания, които са довели до формирането на несъответстваща самопредстава и да започнете работа по самореабилитацията си. Най-общо, по време на терапията е необходимо да намерите отговори на въпроси като:

Кое е това, което ме кара да изисквам от себе си толкова много?
Кое е това, което не ми дава право да греша?  
Кое е това, което ме прави жесток перфекционист по отношение на себе си и околните?
Кое е това, което ме кара да смятам, че струвам по-малко от тях и ме тласка непрекъснато да се сравнявам и равнявам по тях?
Кое е това, което ме кара да премълчавам чувствата си и да потъпквам желанията си?
Кое е това, което ме кара да допускам безкритично другите да навлизат в моята територия и да не смея да се защитя?
Кое е това, което ме кара да се изгубвам в отношенията си с другия, да се сливам и да нямам усещане за собствена идентичност?
Кое е това, което ме кара да се усещам като абсолютно непълноценен след раздялата с любимия човек, все едно съм изгубил себе си?
Кое е това, което ме кара да се усещам несамодостатъчен и постоянно да се стремя да компенсирам с нещо тази несамодостатъчност?

За всеки клиент тези въпроси са индивидуални, но те помагат да се разкрие кое подкопава личността и я кара да се усеща в положение на заплаха и безизходица и да реагира с тревожно напрежение. Нещо куца в разбирането за себе си, което кара клиента да се оценява като несправящ се с предизвикателствата на живота или обратното, като много справящ се, но с цената на извънмерни усилия. Има нещо, което го кара да не се доверява и да държи нещата под контрол, което коства огромни душевни сили. Но те се изчерпват в един момент, контролът рухва и човек изпада в паника.

От казаното е явно, че всичко е в нашите глави, в интерпретациите, които даваме на събитията, а не в самите събития в крайна сметка. Раздялата с любим човек е мъчително преживяване, но различните хора реагират различно. Не за всеки това е краят на света и много намират сили да продължат напред независимо от душевната болка. Но за някого, който разчита друг да му запълни вътрешната празнота, такова събитие е много подкопаващо.

С помощта на терапевта клиентът започва постепенно да коригира интерпретацията си на събитията, отношението към себе си, отношението към другите, оценката на проявите си в социален и личен план. Започва да разбира себе си по-добре, а значи и другите, да се цени повече, а следователно да проявява повече разбиране и състрадание към себе си и другите. Отстранява причините за сподавянето на емоциите и се учи да ги изразява по здравословен начин.

Не всеки е готов да извърви целия път. Някои остават на етапа на симптоматиката, други предприемат по-значима промяна. Но само тогава може да се очаква траен оздравителен ефект, както по отношение на паническите атаки, така и в другите сфери – взаимоотношения, реализация. Следва

бутон за социални мрежи

Публикувано в Панически атаки с етикети , , , , . Постоянна връзка.