Срещата със самия себе си принадлежи на най-неприятните. – Карл Густав Юнг

Снимка: Ben White от Unsplash

Великите затова са велики, можем само да ги тълкуваме.

Много хора се страхуват да погледнат в себе си, понеже означава да се изправят срещу страховете си. Но се оказва в много случаи, че този страх е като въздушен балон, който като се пукне, изчезва. Друг път са нужни повече усилия и постоянство, и повече време, за да изчезне страхът.

Други пък се боят да не извадят на бял свят някакви кирливи ризи, заради които да ги заклеймят. Не си дават сметка, че както всички имаме по две ръце и два крака, по един черен дроб и два бъбрека и тъй нататък, така и нашите невидими недостатъци си приличат, страховете ни също. Един го е страх от смъртта, друг – от провала. Все е страх. Травмите ни също си приличат – един страда от отхвърляне, друг – от изоставяне, трети – от не знам си какво. Все реални рани в душата. Рани, които могат да се лекуват – бързо или бавно. Според мен най-големият страх е страхът от страха. Този страх, който спъва всичко, спъва напредъка.    

spodelime.com

Категории: МИСЪЛ НА ДЕНЯ

0 Коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *