Медитация „Миг само за мен“

Понякога времето не стига да отделим час или два за себе си, за да се отпуснем и разтоварим напрежението. То се трупа в тялото с години, наслоява се като стара дреха, с която сме свикнали дотолкова, че не я усещаме. Но рано или късно ни стяга в желязна хватка и започват болежки, дискомфорт и по-сериозни здравословни проблеми. С тази медитация ще се научиш да отпускаш бързо тялото и ума, навсякъде и по всяко време. Тя ще ти помогне да наблюдаваш тялото си и да забелязваш къде се е натрупало най-много напрежение. Ще ти помогне да създадеш навик да релаксираш винаги, когато имаш на разположение броени минути и ще те направи по-осъзнат към собствените ти нужди.

Наслади се на този миг. Това е лично твоят миг, който можеш да си позволиш след всички неща, които правиш за другите. Имаш право на този кратък миг безметежност, в който просто съществуваш, потънал в покой и наслада, един-единствен миг на фона на всекидневните усилия да свършиш всичко по най-добрия начин. Толкова е хубаво да не правиш нищо, тялото ти потъва в все по-дълбок покой, и все по-дълбок покой, и все по-дълбок покой. Имаш чувството, че покоят не свършва. Едва сега разбираш колко си уморен, колко е уморено тялото ти, колко е уморена душата ти.

Осъзнай себе си, потънал в покоя и тишината, в мига, който е лично твой. Само един миг, в който никой не иска нищо от теб, твоят миг, който ти е нужен, за да си в себе си, просто да изпитваш това несравнимо усещане да бъдеш тук и сега, в момента, да си част от покоя, който те изпълва, благодатен, любящ, без да иска нищо и без да очаква нищо от теб. Миг, в който можеш да спреш и да си поемеш дъх свободно и с удоволствие. Няма значение, че този покой е илюзорен или поне на теб така ти се струва, той е като глътка свобода от тежестта на задълженията, глътка, която ти е толкова нужна, толкова нужна. Почувствай отпуснатостта на тялото, блаженството на мига и го запомни добре.

Ако правиш редовно тази медитация, след време ще установиш, че можеш да се отпускаш бързо и без предварителна подготовка. Тогава ще можеш да влизаш в състоянието на покой и вътрешна тишина, дори когато не можеш да се уединиш, ще можеш да се отпускаш навсякъде, стига само да не си зад волана. Тези кратки паузи на прекъсване на напрегнатия ежедневен ритъм дават на тялото и психиката възможност да презаредят батериите. Единствено от теб зависи да направиш състоянието на покой и блаженство реално, а не илюзорно състояние. Всичко става реално, когато започнем да го забелязваме и да го наблюдаваме. Нашето наблюдение му вдъхва живот.

бутони за социални мрежи

Публикувано в Uncategorized. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *