Медитация за успокояване на ума

Дори когато си почиваме, умът работи активно и вътрешният диалог не спира. Това ни напряга и продължаваме да се чувстваме така, сякаш сме в центъра на събитията, дори когато те са приключили. С тази медитация ще се научиш да успокояваш ума, който също има нужда от почивка. Умът и тялото са свързани. Когато умът е спокоен, тялото също се чувства добре.

Накарай ума да си представи пролетно небе. То е ясно синьо, пълно със светлина и тук-там бели облаци, които се движат. Това е някак динамично небе, усещаш вятъра, който се носи в него и бута облаците, забелязваш птици, които летят нанякъде, насекоми, които го изпълват със звуци. Пролетното небе е пълно с движение. То прилича на твоя ум – винаги зает да обмисля планове, да изпипва нещата, да предъвква минали събития. Мислите ти са като облаците, носени от вятъра, и като птиците, които прелитат бързо или кръжат тревожно насам-натам. Умът е винаги зает, винаги деен и е уморен. Но въпреки това не иска да си почине или просто не знае как.

Сега обърни внимание на ясната синева, в която се движат твоите мисли – птици и облаци. Тя е бездънна, продължава и отвъд тях, сякаш няма край. Можеш ли да видиш края на синевата, там където няма нищо? Разбира се, че не. Концентрирай се върху синевата, която стои отвъд облаците и птиците, която е безкрайна и празна. Как се чувства тялото ти, когато я гледаш? Отпусна се, нали? Сега наблюдавай облаците, които се движат в небето, забързаните птици. Как се чувстваш сега? Усети ли как тялото ти се напряга леко?

Мислите пораждат отговор в тялото. Тревожните мисли го напрягат, хубавите мисли го изпълват с енергия, почивката на ума го отпуска. Сега си представи как небето притъмнява и твоите облаци-мисли стават оловносиви, пълни с дъжд и електричество. Това не са приятни мисли, приличат на очаквания, изпълнени със страх и тревога. Наблюдавай известно време тези облаци-мисли и отбелязвай как се чувства тялото ти. Облачната пелена е ниско над теб, вероятно това са мисли от твоето настояще, но може да са от миналото или за бъдещето. Пелената закрива всичко останало. Така и мрачните мисли ти пречат да виждаш нещата в цялост, закриват хоризонта и се чувстваш като в тунел. Знаеш, че облаците ще отминат, защото е пролет и нещата бързо се променят, но пак си тревожен и напрегнат, понеже открай-докрай виждаш само оловносиво небе.

Сега си спомни за бездънната синева зад това небе. Знаеш, че тя съществува, защото слънцето грее зад облаците независимо от тях. Дори да не го виждаш, то е там сега и завинаги. Затова просто си представи ясното безоблачно небе без тревоги и мисли. Така ще видиш цялата картина, от която мрачните облаци-мисли са само една част. Така е по-добре, нали? Перспективата стана съвсем различна. Облаците са нещо временно, нетрайно и неустойчиво. Докато синевата е винаги там, на твое разположение, стига само да я осъзнаеш.

Всеки път когато умът ти е изпълнен с тревожни мисли, затваряй очи и си представяй безоблачното синьо небе, което е отвъд облаците, спокойно и безкрайно. Това дава на ума няколко мига почивка, след което той той става по-добър в намирането на решения. Но много по-ползотворно ще е, ако привикнеш ума да се отпуска в тази синева, да се рее, а ти просто да го наблюдаваш, да наблюдаваш мислите, които кръжат насам-натам, без да се напрягаш, без да се страхуваш, без да търсиш отговори. Наблюдавай мислите-облаци и птици, какво правят, накъде се движат, наблюдавай синевата, която е между тях. Така умът си почива, тялото също. Почивката ти става по-пълноценна поради синхрона между ума и тялото.

бутон за сайт

Публикувано в Uncategorized. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *