Лична информация

За себе си: Казвам се Ирена Славкова и се занимавам с психологично консултиране. По природа съм интроверт и винаги ме е привличал вътрешния свят на човека, скритите мотиви, които го движат и определят изборите му в живота. Когато започнах да се занимавам с психология, бях впечатлена от две „открития“. Първото беше, че на практика няма човек без душевни травми, по-големи или по-малки, тежестта на които влачим през живота като букаи. А второто – че повечето се справят, въпреки тях и кой както може. Едни мъкнат букаите, като проклинат държавата и късмета си. Други подрънкват и пеят в такт, докато тъпо и упорито догонват мечтите си. Аз съм от вторите, но не по рождение, а в резултат на конкретен субективен избор. В един момент трябваше да реша дали да живея живота си ведро и с оптимизъм въпреки неблагополучията или да се превърна в мрънкаща жена с изкривено от недоволство лице. Втората възможност ми се стори непоносима и се спрях на първата, за което не съжалявам. Тогава разбрах смисъла на приказката за чашата, която е хем наполовина пълна, хем наполовина празна, и ми се проясни квантовата теория за наблюдателя. Според тази теория реалността не съществува без наблюдател и той е този, който я поражда в зависимост от нещата, които е избрал да наблюдава.

Това, което се опитвам да покажа на клиентите си, е, че в 90% от случаите съществуват възможности, за които даже не подозираме. Една такава възможност с почти неизчерпаеми ресурси е психотерапията, понеже нашата реалност започва от нас, от онова, което е вътре в нас. За съжаление там има предимно травми, страхове, опасения, че не ставаме, ограничения, които сами си налагаме и после се чудим защо не ни върви. Преработването на тези подводни камъни променя вътрешната ни реалност, а тя на свой ред подобрява външната реалност, което е нашата цел. Подобрението е закономерен резултат, при това траен. Но най-впечатляващата промяна е усещането за вътрешно благополучие, когато човек се чувства в съгласие със себе си и живота си независимо от обстоятелствата. Може би това е смисълът, който всички търсим?!