Кой какво чува във взаимоотношенията?

Преди години ми беше направила впечатление следната фраза: „Любовта е изграждане на отношения.“ Запомних я, но по-късно разбрах какво означава.

Преди години ми беше направила впечатление следната фраза: „Любовта е изграждане на отношения.“ Запомних я, но по-късно разбрах какво означава.

Ако първоначалното привличане, влюбването, е само основата на отношенията и причината, поради която двама души се събират, то това дали те ще построят уютна къща върху тази основа е съвсем друг въпрос. Нещо, което не бива да се приема за даденост.

Истинската работа по изграждането на отношения между двамата започва по-късно, когато се тестват сходството в характерите, общите ценности, готовността да се съобразяваш с друг човек.

Тези първи години на напасване са най-трудни. Това е периодът на порастване и тук има много капани.

Какви капани?

Във всички взаимоотношения, не само в партньорските, човек човек рано или късно започва да реагира от детските си травми.

Ако не се чувства цéнен и стойностен, това ще си проличи.  

Ако не се чувства обичан, това ще си проличи.

Ако не се чувства достатъчно способен, това също ще си проличи.

И започва едно единоборство, което няма край.

Ако мъжът каже: „Малко си прегорила яденето“, има голяма вероятност съпругата, която не е уверена в себе си, да чуе нещо такова: „Не можеш да се сравняваш с майка ми.“ Ако жената реагира, както се очаква, скарването се случва.

Ако жената каже: „Съседите са направили много хубав ремонт“, съпругът, който все се чувства недостатъчно цéнен и значим, вероятно ще чуе: „Не като твоя ремонт, където си остави ръцете“. Сега е ред на съпруга да реагира според очакванията с нещо от сорта „Ти никога не си доволна“, за да ескалира емоцията.

Ако единият каже: „Днес излизам с приятели“, другият, който никога не се чувства достатъчно обичан, може да чуе: „Скучна си ми, излизам да се забавлявам“. Ако „недостатъчно обичаният“ реагира обидено, нищо хубаво не може да последва.

Нямаш ли чувството, че се карат две малки деца?

Едното казва едно, другото разбира друго и се скарват?!

Уверявам те, че не е просто чувство, а наистина се карат две малки деца, които се чувстват недостатъчно обичани, и се напрягат, че нямат да бъдат приети или признати, че ще бъдат отхвърлени. Затова бързат да реагират отбранително, за да се защитят.

А къде се дянаха възрастните?  

Когато ни засегнат по някое детско вярване, моментално се хлъзваме в детската роля, независимо че отдавна сме пълнолетни. Психологическата възраст не отговаря на физическата възраст.

Когато натиснат бутона на болното ни място, реагираме като деца, бързо и болезнено.

Ако двойката е склонна да проявява търпение и разбиране, с други думи ако любовта надделява, постепенно се изгражда доверие, което превъзмогва детските травми.

Недостатъчно обичаният се научава да не търси доказателства за недостигаща любов във всяка дума, а да преценя цялостното отношение на другия.

Недостатъчно ценният с времето се научава, че е ценéн и уважаван в отношенията.

Недостатъчно увереният в способностите става все по-добър и се научава да вярва, че другият го уважава такъв, какъвто е, а не само за това, което може.

Така „малките деца“ в нас порастват и се учат да реагират като възрастни – не като търсят доказателства за погрешните си вярвания, а като оценят всеки случай такъв, какъвто е.

Това е добрият вариант. Лошият е когато двамата партньори не могат да прескочат тези капани и им става навик да се обиждат, нараняват и наказват един друг.

Струва си, когато отношенията зациклят, да си дадеш сметка:

– Първо – като кого реагираш сега – като възрастен човек с опит и способност да преценя ситуацията трезво или като малко обидено дете, на което му се струва, че в момента не получава достатъчно любов, признание и доверие.

– Второ – ако реакцията ти на дете не те устройва, опитай се да влезеш в ролята на възрастен, за да видиш как ще реагира другият.

– Трето – ако не успееш да го направиш веднага, защото навикът е втора природа, опитай следващия път!

Ако написаното ти допада, сподели го с приятели! Ако пък не можеш да се справиш сам, запиши час за сесия тук, за да работим индивидуално!

бутон за социални мрежи

Публикувано в себепознание. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *