Как да се освободиш от обидата?

Не чакай друг да те нахрани с любов и уважение.
По-добре се нахрани сам. – житейска мъдрост

Photo by NordWood Themes on Unsplash

Обидата е вкусна емоция. В нея има някаква горчивина – светът е несправедлив, хората са лоши. Също има известна болка, но не много голяма – никога не ми се случват хубави неща, той така ме засегна. Но има и много сладост – ах, горкия аз, на моята улица никога не изгрява слънце, колко съм онеправдан, недооценен. И става нещо много вкусно, горчивосладко, мммм.

Поради тази горчива сладост обидата е нещо, с което човек трудно се разделя. Пиша тези редове с 99-процентна увереност, че един силно обиден човек никога няма да ги прочете. По-скоро може да са от полза на хора, които не са обидени на живота по принцип. Затова и обидата е толкова коварно нещо, трови те ежедневно, по-малко, но редовно, и незабележимо ти изпива радостта от живота. Бавнодействащите отрови са най-коварни, защото човек не знае, че трябва да се пази.

Изобщо на обидата обръщаме внимание, когато започне да ни пречи в отношенията. Не е като гнева, който е една социално неприемлива емоция. Напротив, с обидения обикновено се съобразяват и е прието да внимаваме да не обидим някого. Обидата не се ползва с лошо име и когато някой се обиди, всички гледат да замажат положението, за да не се влоши. Или пък му съчувстват, че са засегнали чувствата му. Общественото мнение казва „да“ на обидата, като обиденият понякога може да придобие и ореола на мъченик.

Но какво представлява обидата сама по себе си? Тя е форма на агресия, но много прикрита. Винаги имаме една Жертва, нещастна и безпомощна, и един Агресор, който я обижда. Сами знаете, че не е задължително „агресорът“ да е искал да обиди „жертвата“. Но тя му вменява тази роля, защото само така може да изрази собствената си агресия – като я припише на някого другиго. Жертвата винаги е безпомощна, колкото повече, толкова по-добре, понеже в това е нейната сила. Независимо дали обидата е много силна или по-слаба, схемата винаги е една и съща.

Как да се освободиш от обидата? Само чрез прошка не става. Много скоро обидата изплува отново.

Обидата е детска емоция. Децата се обиждат лесно, но то е защото са деца и са безпомощни. Но възрастните не са деца. Те разполагат с други начини, по които могат да реагират. Следователно, на първо място е необходимо да помислиш по какъв друг начин, а не чрез обида, можеш да изразиш това, което мислиш и чувстваш в конкретния момент. Например, някой те е засегнал с коментар. Можеш директно да му кажеш, че си се почувствал засегнат. Това не е признак на слабост, тъкмо обратното. И ще бъде по-честно, понеже вместо да затаяваш чувствата си, ще му ги съобщиш и можете да ги обсъдите. Така няма да се нагнетява излишно напрежение от неизказани думи и емоции.

Второ, ако човекът е много обидчив, е необходимо да започне да забелязва тази игра на жертва и насилник, която играе всеки път, и да се опитва да прекъсне омагьосания кръг. Не казвам, че е лесно, но пък дава забележителни резултати в живота на обидчивия и на хората около него. Общуването става по-леко.

Трето, под реакцията да се обиждаш за щяло и нещяло, обикновено лежи нуждата от удовлетворяване на дълго пренебрегвана потребност. За всеки е различно, но не чак толкова. Всичко в крайна сметка се свежда до нуждата да бъдем обичани, емоционално нахранени, да ни е обърнато внимание, да не сме „гладни“. И вместо да чакаш някой друг да те „нахрани“ с любов и внимание, можеш да си ги дадеш сам. Като се цениш повече и се грижиш по-добре за себе си.

Каква е ползата от „пускането“ на обидата? На първо място това носи голямо облекчение, сваля от сърцето тежък товар. Освен това когато се обижда, човек поставя отговорността за чувствата си в ръцете на другите. Ти ме обиди и ти си виновен да се чувствам така! Истината е, че ние винаги се чувстваме по определен начин поради някакви свои си, вътрешни причини. Когато разбере обидата и причините за нея, обидчивият поема отговорността за своите чувства, което означава, че може да направи нещо с тях, ако поиска. Тоест, получава свобода и нови възможности, но пък свободата е нещо, което плаши много. Затова някои предпочитат да се обиждат, понеже така е по-лесно, винаги е виновен някой друг и от тях нищо не зависи.

Ако написаното от мен ти е харесало, постави лайк и сподели с приятели.  

споделяне във facebook

Публикувано в Uncategorized. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *