Как да реагираш на „Ти си виновен“?

Ти си виновен! Защо аз? Ами кой? – фолклорна мъдрост

Не веднъж или два пъти в живота си чувал „Ти си виновен това да се случи!“ И винаги реакцията е една и съща – замръзваш като виновно дете, което е готово на всичко, само и само да докаже обратното или да изкупи предполагаемата вина.

Истината е, че вината е една от основните емоции, които детето изпитва достатъчно често, че да се превърне в болезнено място. А всяко едно болезнено място е средство за манипулация, като няма значение дали някой ще ни управлява нас, натискайки по болното място, или ние ще управляваме другите, натискайки по тяхното болно място. При по-възрастните поколения вината е един от основните начини, по които родителите са възпитавали децата си, правейки ги удобни. Но и днешното поколение не прави голямо изключение. Днес особено силно се внушава вина, ако не си достатъчно добър в училище, нямаш най-добрите оценки или не си достатъчно послушен, че да изпълняваш безропотно всички безумни изисквания в училище, поради което мама я боли главата всеки път, когато се върне от родителска среща.

Какви други важни неща е добре да се знаят за вината:

–  тя е свързана с поемането на отговорности, които не са наши. Това важи в частност за детската вина. С какво е виновно едно дете, когато родителите му се карат? С нищо. Но любовта му към мама и тате и желанието му да оправи нещата вместо тях го карат да поема вина за конфликтите им и да вярва, че то не е направило нещо, както трябва, и заради това те се карат. Това е нормална детска реакция, понеже всяко дете се изживява като център на вселената;

– и тук е много важно да се знае, че острото чувство на вина, което понякога изпитваме, е всъщност нашата детска вина, която някога сме изпитвали по много. Емоциите не изчезват никъде, особено повтарящите се силни емоции. Когато и да сме ги изпитвали, те остават в нас и се проявяват при удобен случай. Това особено ясно проличава в зрелите отношения с родителите. Ако като дете ти е била внушавана вина, като възрастен ще продължаваш често да пропадаш в нея при общуването с родителя, без да можеш да си обясниш защо се чувстваш виновен, без да си направил нищо;

– не бива да забравяме, че вината е средство за манипулация. Това първо. А второ, че другият ни манипулира най-често несъзнателно, поради което не бива да го мразим, а да предприемем адекватни действия. Омразата към другия не е адекватно действие, нито пък очакването той сам да се сети, че постъпва неправилно. Последното е прехвърляне на нашата част от отговорността за случващото се върху него. /С други думи, след като по рождение имаш уста и можеш да говориш, няма обективни пречки да му кажеш, че постъпва неправилно. А ако не можеш да говориш, можеш да му пишеш, нали?/

Какви могат да са тези адекватни действия? Много е просто. Достатъчно е да излезеш от детската позиция, в която реагираш на нечия манипулация с чувство на вина, и да реагираш от позицията на възрастен. А как реагира възрастният? Като направи реалистична оценка на ситуацията.

Да речем, че приятел те моли за помощ, но ти му отказваш. Той е обиден, а ти се чувстваш виновен за това, че си отказал, и за това, че се е обидил. Ако реагираш от позицията на детската си вина, вероятно ще последват дълги обяснения, извинения и обещания за вечно приятелство, за да ти прости и да престанеш да се измъчваш от угризения.

Ако реагираш от позицията на възрастен, какъвто си поне на години, ще оцениш обективно всички „за“ и „против“ това да му се притечеш на помощ. Да речем, че те е помолил да го закараш някъде с твоята кола, понеже неговата е на ремонт. Аргументи в полза на помощта: 1/ той ми е помагал многократно, трябва да върна услугата; 2/ рядко ме пита, вероятно наистина му се налага. Аргументи против помощта: 1/ трябва да пътуваме след работно време, аз съм уморен, а утре ми предстои важен ден; 2/ не ми е удобно да му взема пари за бензин; 3/ ако отиде с автобус, ще са нужни по-малко пари и съвсем малко повече време, отколкото ако отидем с кола.

Въз основа на тази реалистична преценка можеш да избереш как да реагираш на молбата за помощ, без да се чувстваш виновен, ако решиш да откажеш. Пък и така ще отсееш приятелите, които изискват от теб детински доказателства за здравината на дружбата ви. Отношения, в които вината и манипулациите преобладават, са принципно инфантилни. Нещо като: „Ако сега ми позволиш да поиграя с твоите играчки, винаги ще бъда твой приятел!“ , тоест „Ако сега ми помогнеш, значи си истински приятел!“ Но всички знаем, че в живота не е точно така.

бутон за споделяне

Публикувано в Uncategorized. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *