Водена медитация „Зима“

Помоли ума да те пренесе в снежна гора. Умът обича задачите и ще го направи с удоволствие. Всичко наоколо е бяло и покрито с гладка снежна пелена. Въздухът е кристално-студен, слънцето блести между дърветата. Ясен и мразовит ден, изпълнен със спокойствие и тишина! Вървиш по пътеката между дърветата и чуваш само шума от стъпките си. С всяка стъпка потъваш в леденото спокойствие, сливаш се с него. Странно, но то изглежда живо и пълно с движение. Това е диханието на гората, на спящите дървета, на покоя, който само привидно е покой, а всъщност е пълен с живот. Спящ живот, в който като в какавида се заражда мощно движение. Природата спи, но в съня си се готви за новия живот, идващ с пролетта. Изумително усещане! Вървиш и усещаш силата на спящите дървета, застинали в студа великани, и нежната пулсираща енергия на спящите семена, треви, луковици. Пролетта е далече, а покоят е всеобхватен и заразителен в своята мощ. Тревогите се стапят в него и се оттичат някъде, олеква ти, съзнанието се прояснява и осъзнаваш колко дребни и ефимерни са тези безпокойства, грижи и страхове. Те бледнеят, губят сила, отстъпват назад и сега ги гледаш право в очите, без притеснение, като нещо, което можеш да управляваш, нещо, с което можеш да се справиш лесно. Тишината и зимният покой те освобождават и пречистват. В спящия покой се раждат твоята сила, твоята смелост. Зимата е време за сън, за пречистване и пресяване на нужното от ненужното, на смелостта от страховете, на новото от старото. Има време за всяко нещо и сега е време за отсяване на важното от неважното, на своето от чуждото. Смалява се бремето на всички претенции, амбиции, очаквания и постижения и се чувстваш лек и свободен, такъв, какъвто си, частица от чудото на живота, която също може да твори чудеса.

Вървиш в ледената гора и в сърцето ти изгряват като малко слънце любовта, радостта, светлината, освободени от всичко чуждо, топлината им сгрява тялото ти и не усещаш студа. Ледената красота успокоява безумния ритъм на ежедневието, претопява тревогите, връща те към съществуването във вечността. Сега си доволен от себе си, щастлив си, че те има, радваш се на всичко без условия и без ограничения. Любовта, радостта и светлината възкръсват обновени в ледената красота на зимата и спящата природа. Сега си себе си – спокоен, любящ, доволен, не бързаш за никъде, потънал в магията на мига.

Запомни топлината на малкото слънце, което грее в гърдите ти. И сега помоли ума да те пренесе обратно у дома. Тялото ти е приятно отпуснато на леглото, умът е спокоен, в гърдите ти се е спотаило едно топло и нежно усещане от преживяното. То ще ти помага да се връщаш към себе си винаги, когато усетиш, че се изгубваш в ежедневието. То ще ти помага да си спомняш за важните и истински неща в живота.

споделяне в социални мрежи

Публикувано в Uncategorized. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *