Виртуалната реалност на тревожността

 „Ами ако ……………..?“

Страхът като базова емоция винаги възниква по определен повод и има за цел да ни предпази. За разлика от него тревожността при страховата невроза не се свързва със страх от нещо конкретно, а с преживяването на страх по принцип. Тревожната /невротична/ личност изживява мъчителни опасения и има негативни очаквания по отношение на различни неща. Нейните страхове са неопределени и имат свойството да се прехвърлят от един обект на друг. Ако човек преодолее притесненията си за едно нещо, впоследствие намира повод да се тревожи за друго. Невротиците пребивават в почти постоянно състояние на негативни предчувствия, страхове и тревоги, което намира израз в телесни, емоционални, поведенчески и когнитивни симптоми и усещания /за по-подробно описание на тревожността виж тук/. Би могло да се каже, че те са просто по-страхливи, но това би прозвучало като квалификация и няма да даде представа за мъчителността на състоянието или за причините, които го пораждат. За да се преодолее тревожността е необходимо да се работи с всичките й проявления, но тук искам да обърна повече внимание върху  когнитивните симптоми, защото имат ключова роля.

Под когнитивни симптоми на тревожността се визират определен тип вярвания, убеждения, които човекът изповядва, съзнателно или не, по-често второто, или когнитивни грешки, които допуска. Конкретно убежденията, лежащи в основата на тревожността, разкриват омаловажаващи разбирания за себе си от сорта „не ставам, не струвам, не се справям, не мога, не съм пълноценен“ и др. Когнитивните грешки, от своя страна, представляват грешки в мисленето, при които се правят необосновани умозаключения. Например „Не се справих добре днес, следователно се провалих.“ Това е пример за генерализирано мислене, когато въз основа на единичен факт се прави обобщение. Все едно да кажем „Днес вали, следователно ще вали цяла година.“ Съществуват няколко вида когнитивни грешки, но един от тях е особено присъщ на тревожните хора, а именно склонността към катастрофизация. Катастрофично мислене е налице, когато системно се предвижда само най-лошия вариант. „Ами ако се случи най-лошото?“ е въпросът, който неизменно си задава невротикът и който го подлудява, защото той не умее да допуска, че е възможно нещата, за които се тревожи, да се развият благоприятно или неутрално. Това е опасението, което го кара да предвижда най-лошия сценарий, да го превърта в ума си и да го преживява отново и отново, за да не го застигне неподготвен. Това е много мъчително преживяване, да очакваш винаги най-лошото, да го търсиш във всяко нещо и да се готвиш за него. Този въпрос вкарва човека в една измислена, виртуална реалност на страхове и тревоги, в която обаче тези емоции се преживяват съвсем реално в душата и тялото, а стратегиите за действие са силно ограничаващи, понеже най-сигурното нещо в случая е предполагаемата опасност да се избягва.

Виртуалната реалност, тоест онази реалност, която е в главите ни, често няма много общо с реалната реалност. Това може да се тълкува разнопосочно, но в контекста на тревожността носи освобождение. Затова много важно е клиентът да се научи да не предвижда само най-лошото, а постепенно да започне да оценя реалността по-обективно, такава, каквато е в действителност, с всички минуси и плюсове, шансове за успех и неуспех, за да започне да излиза от порочния кръг, в който го е завъртяло катастрофичното мислене.

социално споделяне

Публикувано в Панически атаки, тревожни разстройства. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *